Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Брат Гилберт запротестира и не даде тя да я сложи на главата му, което се стори на всички като една фалшива монашеска скромност, докато той не обясни, че обетът, който е дал, не му позволява да притежава каквото и да е и че все едно дават това сребро на "Школата на живота".

Ескил смръщи вежди и обяви, че няма защо да се дава подобен подарък на манастир, на който той вече е дал достатъчно. Последва момент на объркване, през който Ерика отпусна вдигнатите си с короната ръце и погледна към Ескил, който само вдигна рамене.

Брат Гилберт бе този, който намери начин да се излезе от неловкото положение. Той взе внимателно короната от ръцете на Ерика и отиде да преброи гулиите в кошниците на Ерик и Магнус Монешьолд. На връщане се отправи към Магнус.

— Магнус, ти си най-добрият стрелец с лък, който познавам в тази страна, след баща ти, разбира се — каза той тържествено, допълвайки: — И след мен, но аз не влизам в сметките, защото правилата, пожелани от Господ, го забраняват. Следващият си ти. Затова наведи глава, млади момко!

Магнус се подчини, изчервявайки се, но в същото време горд от себе си и доволен от окуражителните възгласи на приятелите си. И така, тази вечер баща и син отидоха да пият от празничната бира — първият със златна, а вторият със сребърна корона на главите си.

Обичаят изискваше ергените да прекарат заедно вечерта в беседка с покрив от зелени клони. Ескил и Ерика Йоаршдотер се прибраха при гостите си, а младежите се отправиха към мястото си за забавления на открито. Конярите поеха грижите за конете им, а крепостните дотичаха да им донесат наметалата и сухи дрехи, месо и бира.

Вече сами, седмината започнаха едновременно да разговарят, толкова много неща имаха за казване. Най-трудно им бе да разберат как един стар монах успя да победи тях, младите северни воини, и то в двубои с оръжията, които най-добре владееха.

Арн им обясни, че брат Гилберт не е някакъв най-обикновен монах, а е бил тамплиер като него и би било голям срам за тях двамата, ако не бяха сложили наперени млади северни петлета като тях на мястото им.

Още преди да започнат да отпиват от бирата си, всичките бяха в добро настроение и доста шумни. Всеки имаше основателна причина да бъде доволен.

Магнус Монешьолд се радваше, въпреки че беше дошъл с твърдото намерение да спечели. Бе все пак победен единствено от двама тамплиери на Всевишния и този ден всички можаха да се убедят със собствените си очи, че онова, което се говори за тези свети воини на Господа, е вярно. Но пък победи приятелите си.

Ярл Ерик също бе доволен. Знаеше, че без да има много голям късмет, няма да може да победи Магнус, но пък и никой от останалите му другари не се оказа по-добър.

Торгилс, от своя страна, бе доволен, защото успя да избегне последното място, дори и да бе най-млад от всички, а Стуре Йенсон, макар и последен, а и без да е тамплиер, се радваше, че бе спечелил състезанието по хвърляне на брадва.

Арн бе доволен от победата си, дори и да не си го признаваше. Трябваше да се бори, за да спечели отново уважението на сина си и тази вечер бе направил голяма стъпка напред в това отношение.