Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Средните брънки се нагорещиха бавно.
Вълк и елф се сблъскаха в кълбо от нокти, юмруци и зъби. После отскочиха един от друг.
Скъсаната връзка с кръвната клетва щеше да коства живота на Фенрис.
Това бяха последните му глътки въздух, последните удари на сърцето му.
- Ще те одера жив! - процеди задъхало Каирн.
Фенрис пристъпваше в кръг, пръхтейки със струйки кръв между зъбите. Двамата бяха вторачили нетрепващи погледи един в друг и всеки чакаше подходящия момент да нанесе финалния удар.
Средните брънки на веригата се нажежиха и започнаха да светят.
Небето бавно се просветляваше към сивкаво.
Фенрис и Каирн продължаваха да обикалят в кръг един около друг.
Каирн умишлено го изтощаваше. Знаеше цената на скъсаната връзка. Знаеше, че беше само въпрос на време противникът му да умре.
Фенрис също го знаеше.
Хвърли се с отворена паст към гърлото на Каирн и замахна с нокти към пищялите му.
Елин грабна ръжена, заби пети в земята и го изправи нагоре. Металната пръчка обтегна нагорещените брънки на веригата и тя продължи да натиска, използвайки краката и ръцете си за опора.
Каирн и Фенрис се затъркаляха в смъртоносна хватка, а Елин стисна зъби и изрева.
Веригата между краката ѝ се скъса.
Само толкова ѝ бе потребно.
Изправи се, но в следващия миг замръзна. Фенрис, прикован към земята от Каирн, срещна очите ѝ. И изръмжа настойчиво.
Бягай!
Каирн извъртя глава към нея. Към скъсаната верига между глезените ѝ.
- Ти...
Фенрис скочи и стисна с челюсти рамото му.
Каирн изкрещя, преви се от болка и вкопчи ръце в гърба на Фенрис.
Вълкът отново я погледна и впи още по-здраво зъби в рамото на Каирн. Елфът блъсна безмилостно гръбнака му в ръба на металната маса и се чу изпращяване на строшена кост.
Бягай!
Този път Елин не се поколеба и хукна към изхода на шатрата. Към утрото отвън.
***
Само километър до центъра на лагера. До шатрата.
Войниците реагираха както се очакваше и Роуан ги уби според плана си.
От въздуха с вятър и лед го атакуваха хищни птици. Той унищожи магията им със своята и ги разпиля.
Група воини се завтекоха към него откъм един ред палатки.
Щом го съзряха, някои се втурнаха обратно. Онези, които беше обучавал. И някои, които не беше. Но мнозина останаха да се бият с него.
Роуан пръсна щитовете им и изтръгна въздуха от дробовете им. Някои посече с брадвата си.
Близо. Беше съвсем близо до шатрата. Всеки момент щеше да подаде сигнала на Лоркан и Гавриел. Когато я доближеше достатъчно и се наложеше някой да отвлече вниманието на войниците, за да се измъкнат.
Още един отряд войници се спусна към него и Роуан приготви дългия си нож. Със силата си отблъсна полетелите стрели, после погуби и стрелците.
Превърна ги в кървави късчета лед.
28
Елин тичаше.
Изнемощелите ѝ крака се препъваха по тревата, окованите ѝ ръце ограничаваха движенията на тялото ѝ, но тя продължаваше да бяга. Избра си посока, напълно произволна посока, но с речните мъгли от лявата ѝ страна, и се устреми нататък.
Слънцето изгряваше и военният лагер... Зад нея имаше раздвижване. Викове.
Тя се изолира от всичко и тръгна надясно. Към изгряващото слънце, сякаш виждаше в него топлата прегръдка на Мала.
През тесния отвор на маската не влизаше достатъчно въздух, но тя продължи да препуска покрай палатките, покрай войници, които извъртаха недоумяващо глави след нея. Стискаше ръжена в желязната си ръкавица и нарочно не поглеждаше към суматохата отзад, навярно породена от Каирн.
Тогава обаче чу яростните му заповеди.
Приближаващите бързи стъпки по тревата зад нея. От палатките напред също започнаха да изскачат войници, вдигнати по тревога от крясъците.
Босите ѝ стъпала прелитаха по земята, изтощените ѝ крака я умоляваха да спре.
Но Елин хукна към източния хоризонт. Към гората и планината, към слънцето, извисяващо се над тях.
А когато първият войник се изпречи на пътя ѝ със заповед да спре на място, тя насочи железния ръжен към него и дори не забави крачка.
***
Смъртта пееше на Лоркан.
Хищните птици, поели към вътрешността на лагера, му подсказваха, че Белия трън е наближил шатрата на Каирн.
Съвсем скоро щеше да им подаде сигнал.
Лоркан и Гавриел притаиха дъх, подготвяйки силата си. Тя пулсираше в телата им, надигаше се на сродни по размери вълни.
Смъртта обаче ги зовеше от друго място в лагера.
По-близо до тях. И се движеше стремглаво.
Лоркан огледа проясняващото се небе, началото на гората. Входа на лагера, бранен от стражи.