Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
Мирандината глава пулсираше. Погрижи се за някои дребни наранявания, които Мин бе получила от хватката на генерала, сетне се зае и със своите. Не усещаше Багу да се приближава. Може би още не бе успял да избяга. Нов опит да го намери показа, че изобщо не е в състояние да го открие. За миг се зачуди дали магьосникът не се прикрива, сетне прогони тази мисъл. Ако бе в състояние да я последва толкова бързо на подобно разстояние, не би могла да стори нищо, с което да го спре. Нямаше причина да се крие.
Изправяйки се отново, девойката огледа припасите, които бе открила. Голям лък и известно количество стрели, включително колчан от онези с кристален връх. Щяха да влязат в употреба. Друг вързоп съдържаше единствено вериги, въжета и окови. Очевидно Айви бе трудна за усмиряване. Взе едно въже. Нямаше никаква храна и нито капка вода. Близниците сигурно не се нуждаеха от пища*, а доколкото можеше да прецени според собствения си престой, от отвратителната помия разливаха по толкова оскъдни порции, че можеха да карат дълго време с нищожни запаси.
[* Пища (рус.) — храна. — Бел. cattiva2511.]
Миранда завърза полезните неща в свободното място на шейната и внимателно започна да я бута.
Когато склоновете отново преляха в равна земя, мразовитата нощ отдавна вече бе напреднала. Тундрата не бе чак толкова студена като планината, но пак съумяваше да бъде по-хладна от отсрещните равнини. През всичките години на скиталстване, Миранда никога не бе пътувала толкова далеч на север, нито толкова далече на изток. Намираше се почти до крайбрежието. Ако бе завила в различна посока по време на слизането си, пътят можеше да я отведе край морето. Източните планини го отделяха от вътрешността на сушата, така че малцина го бяха виждали.
Разбира се, Миранда го бе съзирала всяка сутрин от престоя си в Ентуел, но изобщо не се бе сещала за него. Може би защото селото представляваше такова райско кътче — и мисълта за ледено, недостъпно море би изглеждала не на място. За кратко си позволи да насочи ума си към по-приятните времена. Замисли се за всичко, което бе научила, за всички хора, които бе срещнала. Замисли се за Дийкън…
Повей на ледения вятър и лъч светлина, пробил си път през облаците над планината, я върна в реалността. Ако усетът за посока не я мамеше, се намираше на тънката ивица равна земя между Източните планини и Древната верига на север. Ако поемеше на запад край южния им склон, след няколко дни щеше да се е изправила пред стените на северната столица. Най-укрепеният и най-големият град в кралството. Сгушена сред планините и обграден с двойни стени, столицата можеше да отблъсква нападенията на цялата тресорска армия в продължение на години.
В миналото мястото се бе наричало Верил. След обединяването на трите кралства названието бе променено просто на Северна столица. Название, не по-малко стерилно и утилитарно от всяко друго след началото на войната — поредната от многобройните промени, отнемащи културата и историята от земята и обитателите й.
Заради близостта на столицата, това място бе опасно. Вече бе ясно, че д'кароните представляваха истинския враг, изграждайки ядрото на Съглашенската армия. Столицата бе командният пункт. Главнокомандващите, а вероятно и престолът, щяха да се намират там. Докато не бъдеше събрана цялата сила на Избраните, Миранда трябваше да им помага с все сили да избегнат хватката на могъщите противници. Това означаваше да отведе Айви колкото се може по-надалеч, докато бедното създание не се възстанови.
Придвижването на шейната се оказа далеч по-трудно без съдействието на склон. За щастие, както бе принудена да научи, склоновете бяха обсипани с пещери. Откри една, която бе достатъчно голяма да побере и трите им, но същевременно достатъчно малка, за да не съществува съмнение относно обитаемостта й. Още преди Миранда да е поискала, Мин отърча нанякъде и се върна с чифт снежни зайци. Девойката не искаше да пали огън, а и шейната бе единственото дърво, с което разполагаше, затова се постара да приведе улова в ядливо състояние единствено с помощта на магия. Тъй като това бе първи опит, резултатите далеч не бяха идеални, но щяха да свършат работа. Мислите й отново се насочиха към Дийкън. Той бе овладял до съвършенство това конкретно изпълнение. Някак бе свел цялата процедура до щракване с пръсти. Ако бе знаела какво й предстои, девойката щеше да го накара да я научи и на това.
Зарови се из торбата си за стилуса, който й бе дал. Все още не го бе изгубила. Завъртя го из ръце. Той й напомни, че съществуваше и място, недокоснато от войната. Че някъде имаше човек като Дийкън. Вероятно би могла да се върне там. Вероятно именно на това място можеше да крие Избраните, докато не се обединят.