Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
Уви, причините да не се връща далеч надминаваха причините да го стори. В продължение на месеци пътят щеше да е още блокиран. Дори и да бе свободен, пътуването бе много рисковано и не бе сигурна, че е запомнила маршрута. Пък и имаше още Избрани, които да намери… или?
В ума й отекна коментар, отправен от скорошния й враг. Тогава бе твърде уплашена и заета с други мисли, за да му обърне внимание. Бе казал, че е открила и последния от оригиналните Избрани. Лейн и Етер бяха такива, а мечодържецът бе мъртъв. Дори и ако Айви също бе оригинална, оставаше още един. Д'кароните сигурно го бяха убили. Прониза я отвратително усещане.
Ако искаше на войната да бъде сложен край, д'кароните трябваше да бъдат сразени. Но те бяха успели да убият двама от най-могъщите воини, съществували някога, както и да заловят други двама. Само Етер ги бе избегнала изцяло и то не без помощта на факта, че бе прекарала хиляди години на границата на екзистенцията.
Две неща бяха ясни. Първо, противниците й бяха далеч по-могъщи от подозираното. И второ, оставаха й двама Избрани, които да намери. Второто биваше утежнявано от факта, че не разполагаше с пророчеството, което да насочва търсенето й. Какви бяха останалите двама? Артистичен гений и стратег.
Миранда се извърна към неподвижното тяло на Айви. Нито едно от двете описания не подхождаше на намереното от нея същество. Тя бе един от новите Избрани — някаква резерва. Но това противоречеше на изреченото от мъжа в долината. Да я заблуди ли се бе опитвал?
Девойката се покатери върху шейната. Студът я разсейваше, а точно сега не можеше да си позволи това. Бе открила Айви — щеше да открие и останалите. Стисна тояжката си, затвори очи и отвори ума си. Същината на малтропа проблясваше смътно пред нея, а в скута й бе свит малкият, чист дух на Мин. Миранда разпростря съзнанието си.
Разстилайки ума си, почувства планинските склонове на юг да разпръскват концентрацията й. Накрая достигна верига, отвъд която не можеше да почувства нищо. Несъмнено това бе същата планина, през която се виеше пещерата на звяра, отвеждаща в Ентуел. Премести фокуса си. Бледите, сразени души на хората от земята й проблясваха като звезди, отразени в езеро — с изключение на една. Една искреше като слънце, заличавайки обгръщащите я. Етер.
Напрегна се да види още, но навсякъде откриваше същото. Накрая съзнанието й достигна до обширна чернота — морето отвъд западния бряг. Нямаше дори и намек от силата, която бе почувствала в Айви, или бе видяла в Етер. Дори от Лейн нямаше следа. На места проблясваха присъствия, стрелкащи се като насекоми. Не откри нищо друго.
Планинската верига, притежаваща уникалното свойство да не пропуска съзнанието, скриваше по-голямата част от юга. Имаше шанс търсеното от нея да се намира там. Девойката се съсредоточи по-дълбоко. Трябваше да има начин да погледне отвъд. Напрегна се, разпростирайки ума си с всичките налични сили. Бавно — агонизиращо бавно — усети как гледната й точка се премества напред. Промяната бе придружена от странно усещане. Сякаш губеше равновесие, но по някакъв далеч по-дълбок и фундаментален начин. Шептенето на по-силните души от юг изкусително се разливаше в мъгливата неяснота на планината.
Внезапно усещането за объркване се усили хилядократно. Сякаш падаше. Същевременно всички физически разсейвания изчезнаха. Студът, виенето на вятъра в отвора на пещерата — всичко това замлъкна. Бледите искрици около нея засияха далеч по-ярко. Духовете на хората от селата, преди едва забележими, сега светеха ослепително. Между тях — и навсякъде около нея — пулсираше сияние. Лееше се наоколо, живо, променяйки се като вятър.
Скупчени черноти изсмукваха обкръжаващото сияние. Близниците. Сред тях се открояваха три. Една се намираше в далечината, където явно бе столицата. Друга отстоеше далеч на запад. Третата стоеше насред поле, недалеч от нея. Пак в полето имаше и още нещо, което девойката не можа да определи веднага. Приглушено, по-слабо от нужното, но несъмнено там.
Лейн. Някак прикриваше духа си, но несъмнено беше той. Подобна същина, приглушена и скрита, се намираше още по` на запад. Друг Избран? Опита се да се съсредоточи още по-задълбочено, но съзнанието й бе достигнало предела си. Нямаше значение. Имаше посока. Имаше надежда. Понастоящем това стигаше.
Опита да разпръсне концентрацията си. Наместо светът да нахлуе в сетивата й, отново изпита замайващото объркване. Сякаш отлиташе. Бързо се съсредоточи отново, стараейки се да се овладее. Рязко осъзна, че наблюдава света сякаш високо над полето на запад от склона. Не се намираше в пещерата. Не се намираше в тялото си.