Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
За пръв път насочи вниманието си към себе си. Понечи да помръдне, но мускулите, които се опитваше да манипулира, не съществуваха. Движеше се само чрез желание, насочвайки «тялото» си чрез магия. Не бе ограничена във физическия свят, а летеше според волята на ума си. Чувстваше как концентрацията й отслабва. Не знаеше какво ще се случи, ако позволи да отслабне до степен, в която да изгуби волята да се движи. Не искаше и да узнава. Отчаяно потърси тялото си, но в това състояние съзираше само магия и духове, а снагата й понастоящем не разполагаше с нищо от изброеното. Затова потърси Мин.
Дракончето предано бе останало в скута й. Ориентиращ се по познатата същина, духът на Миранда достигна тялото си. В мига, в който девойката вля астралните си крайници във физическите, съзнанието й се върна. Беше й студено. Много студено. Тялото й почти бе докоснало смъртта по време на отсъствието й. Бе измръзнала до основи и започна да трепери неконтролируемо, събуждайки Мин. След като избълва няколко огнени струи, животинката отново заспа. Изтощената от напрежението Миранда бързо се присъедини към нея.
* * *
Далеч отвъд полето, високо в небето кръжеше Етер. Няколкото струи драконов дъх далеч не бяха достатъчни да възстановят силата, която бе изгубила в битката. Проклинаше слабостта си.
Д'кароните бяха далеч по-заплашителни от очакваното. Естествено, трябваше да компенсира заради слабостта на човека. Несъмнено това бе главната причина за затрудненията й, но пак си оставаше непростимо да си позволи да изгуби толкова енергия. Напрегна ума си, търсейки същината на своя Избран съмишленик. Несъмнено бе наблизо, но някак все още успяваше да се прикрие дори и от непогрешимите й сетива. Той представляваше истинско въплъщение на превъзходството, изразявано от достойните да се наричат Избрани. Не като онова нищожно животно, което женската бе открила.
Слепотата на слабоумното и мекосърдечно момиче бе удивителна. Всеки глупец щеше да съзре, че животното е било покварено от врага. Как иначе бе успяло се изплъзне от погледа й на Избрана? Смехотворно бе да си мисли, че човекът притежава нещо, което й липсваше. Но все пак бе имало полза от нея. А и носеше белега…
* * *
Лейн си пое дълбоко дъх, проучвайки въздуха за следи от миризмата на Миранда. Вятърът духаше надолу по склона, но следите от нея бяха слаби. Бе някъде напред, но бе дошла от планината, а не през полето. Нямаше значение. Важното беше, че е наблизо. Дори той самият не бе сигурен как е разбрал къде да я потърси, но отдавна бе привикнал да се доверява на инстинктите си.
Вятърът промени посока и Лейн бързо го подуши. Донесе нова миризма, твърде наблизо и твърде прясна, за да му се понрави. Притисна се към земята. Облачното небе не пропускаше кой знае колко светлина, но малтропът разполагаше с очи, които почти не се нуждаеха от нея. Далеч на юг сред полето имаше неподвижен силует. Изглежда преценяваше нещо. След известно време фигурата се обърна на юг.
Лейн стоя абсолютно неподвижно в продължение на час. Едва когато силуетът се бе скрил напълно, поднови пътуването си към Миранда. Не се бе хранил в продължение на дни и бе замръзнал, но нищо от това не беше важно. Единствено целта, на която бе отдал живота си. Никой не биваше да страда като него. Ако войната се изпречваше на пътя му, щеше да й бъде сложен край. Нямаше друг вариант.
Миризмата на Миранда ставаше по-силна. Дракончето, Мин, също бе с нея. И… още нещо. Не можеше да определи миризмата. Играеше си с него, недвусмислено доловима, а същевременно едва забележима.
Вмъкна се в пещерата. Миранда и Мин се бяха увили и спяха облегнати на шейна. Върху й също спеше нещо. Лейн вдъхна миризмата, но пак не можеше да я определи. Очите му се напрегнаха да различат чертите на фигурата, покрита с импровизирано одеяло. Приближи се. Само главата се виждаше. Приличаше на… Сърцето му се ускори. Краката му се подкосяваха. Умът му не искаше да възприеме видяното. Възможно ли беше? След всички тези години? Това бе…
* * *
Миранда сепнато се събуди. Муцуната на Лейн се намираше на инчове от лицето й. Очите, които рядко бе виждала да показват и искрица емоция, сега преливаха от тревога, объркване, настойчивост.
— Коя е тя! Къде я намери! Какво е станало с нея! — изрече той с отчаян глас.
— Лейн! Откъде изникна? — запита Миранда, все още неотърсила се от дебрите на съня.