Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:

Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 155
Перейти на страницу:

Райм отново погледна металните парчета. Очевидно беше какво изразяват. Ако се подредяха, се получаваше друго число: „17ти".

Сакс бе сложила газова маска и два чифта ръкавици. Взе едното метално блокче и го разгледа. Числото 7.

-      Има следи от инструмент. Изпилено е. Това вече е нещо.

Възможно беше да свържат намазаните с отрова импланти с пила за метал, притежавана от заподозрения - стига да наме­реха такава пила, разбира се. За съжаление няма национален архив на следите от инструменти, както има за пръстови отпе­чатъци, ДНК и куршуми.

-      Източник на отровата? - попита Райм.

Сакс направи проверка в Интернет и докладва:

-      Виж ти, това е интересно. Знаеш ли какво са е-цигари?

- Не.

-      Бездимни цигари. Имат батерия и капсула с есенция. Полу­чават се изпарения, които вдишваш. В магазините свободно се продава никотин, ароматизиран или не, който можеш да доба­вяш в капсулата. Предлага се в течна форма. Наричат го „сок“.

„Какво причиняват хората на телата си!“ - помисли си Райм.

-      Колко са възможните източници?

-      Няколко десетки - отговори Мел Купър, като вдигна глава от компютъра си. - Онова, което се продава на пазара, е токсично, но далеч по-безобидно от това тук. Убиецът го е дестилирал допълнително или си го е произвел сам.

-      Добре. Какво друго имаме?

Сакс вече бе докладвала, че не е намерила нищо в подзем­ния паркинг и тунела - водата беше отнесла всичко. Все пак бяха открили някои частици по и в плика с имплантите.

Торбичката беше масова (и неподходяща за проследяване), от онези, които се използват за съхранение на продукти. В гор­ния край имаше матова ивица, на която готвачът можеше да на­пише какво съдържа или датата, на която я е прибрал във фризера. Въпреки че водата бе отмила голяма част от написаното от убиеца, все още личаха няколко бледорозови букви. Надписът бе „No. 3“ - за третата атака, предположи Райм.

-      Не знам какво може да ни помогне това - измърмори той, - но го запиши на дъската.

Купър пусна още няколко проби и обяви:

-      Тук има комбинация от човешки албумин и натриев хло­рид. Съотношението е както при някои препарати за пластични операции.

-      Пак пластична хирургия - измърмори Райм. - Нашият престъпник явно е намислил да промени външния си вид. Оба­че още не го виждам как ще легне под ножа. Все още има рабо­та да върши. Но после това е планирал.

Лон Селито се обади по телефона. Беше останал в „Белведе­ре“, за да ръководи търсенето на очевидци.

-      Линк, никой нищо не е видял. Нали се сещаш какво става?

-      Осветли ме.

-      Хората знаят, че този тип се промъква в подземията, за да се добере до жертвите си. Страхуват се, че ако кажат нещо, може да се вмъкне в тоалетната, пералното помещение или гаража им.

Райм не ги обвиняваше. Какво би могло да бъде по-ужасяващо от това, да си мислиш, че си сам и в безопасност в сутерена на къщата, офиса си или някоя обществена сграда и да се окаже, че изобщо не си - а имаш смъртоносна компания. Като лигава, отровна стоножка, пропълзяла под одеялото ти, докато спиш.

Сакс бе донесла и дрехите на Брейдън Алигзандър. Купър ги прегледа внимателно, но водата беше отмила всякакви час­тици - ако изобщо е имало някакви, останали от извършителя, което не изглеждаше много вероятно (както обясни тя), защото контактът между двамата мъже е бил минимален. По белезни­ците нямаше полепнало нищо и както и предишните, бяха от най-масовия модел.

Купър пусна още няколко проби, взети от пликчето с им­плантите. Повечето не дадоха резултат. Но най-сетне се получи нещо. Той погледна монитора и обяви:

-      Хипохлориста киселина.

Райм погледна спектъра и коментира:

-      Интересно. Чиста е. Неразредена.

-      Точно така.

Купър бръкна под предпазния екран на лицето си и побутна очилата си по-високо на носа. Райм се почуди, както неведнъж, защо просто не си купеше такива, които да му стават.

Хипохлористата киселина - едно съединение на хлора - се добавяше в питейната вода на Ню Йорк, както на повечето гра­дове, за пречистване. Но тъй като тази проба не беше разредена, явно не беше дошла от водата, замърсила местопрестъплението в подземния паркинг на апартаменти „Белведере“. Беше оста­нала от самото химическо вещество в чист вид, преди да бъде добавено във водопроводната система.

-      Това е слаба киселина - заразсъждава на глас Райм. - В големи количества обаче, предполагам, може да бъде смърто­носна. А може би се е изцапал с нея, когато е минавал покрай някой от контейнерите, през които се подава във водопровода. Сакс, при първото и второто местопрестъпление в тунелите нали имаше тръби?

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 155
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)