Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Райм отново погледна металните парчета. Очевидно беше какво изразяват. Ако се подредяха, се получаваше друго число: „17ти".
Сакс бе сложила газова маска и два чифта ръкавици. Взе едното метално блокче и го разгледа. Числото 7.
- Има следи от инструмент. Изпилено е. Това вече е нещо.
Възможно беше да свържат намазаните с отрова импланти с пила за метал, притежавана от заподозрения - стига да намереха такава пила, разбира се. За съжаление няма национален архив на следите от инструменти, както има за пръстови отпечатъци, ДНК и куршуми.
- Източник на отровата? - попита Райм.
Сакс направи проверка в Интернет и докладва:
- Виж ти, това е интересно. Знаеш ли какво са е-цигари?
- Не.
- Бездимни цигари. Имат батерия и капсула с есенция. Получават се изпарения, които вдишваш. В магазините свободно се продава никотин, ароматизиран или не, който можеш да добавяш в капсулата. Предлага се в течна форма. Наричат го „сок“.
„Какво причиняват хората на телата си!“ - помисли си Райм.
- Колко са възможните източници?
- Няколко десетки - отговори Мел Купър, като вдигна глава от компютъра си. - Онова, което се продава на пазара, е токсично, но далеч по-безобидно от това тук. Убиецът го е дестилирал допълнително или си го е произвел сам.
- Добре. Какво друго имаме?
Сакс вече бе докладвала, че не е намерила нищо в подземния паркинг и тунела - водата беше отнесла всичко. Все пак бяха открили някои частици по и в плика с имплантите.
Торбичката беше масова (и неподходяща за проследяване), от онези, които се използват за съхранение на продукти. В горния край имаше матова ивица, на която готвачът можеше да напише какво съдържа или датата, на която я е прибрал във фризера. Въпреки че водата бе отмила голяма част от написаното от убиеца, все още личаха няколко бледорозови букви. Надписът бе „No. 3“ - за третата атака, предположи Райм.
- Не знам какво може да ни помогне това - измърмори той, - но го запиши на дъската.
Купър пусна още няколко проби и обяви:
- Тук има комбинация от човешки албумин и натриев хлорид. Съотношението е както при някои препарати за пластични операции.
- Пак пластична хирургия - измърмори Райм. - Нашият престъпник явно е намислил да промени външния си вид. Обаче още не го виждам как ще легне под ножа. Все още има работа да върши. Но после това е планирал.
Лон Селито се обади по телефона. Беше останал в „Белведере“, за да ръководи търсенето на очевидци.
- Линк, никой нищо не е видял. Нали се сещаш какво става?
- Осветли ме.
- Хората знаят, че този тип се промъква в подземията, за да се добере до жертвите си. Страхуват се, че ако кажат нещо, може да се вмъкне в тоалетната, пералното помещение или гаража им.
Райм не ги обвиняваше. Какво би могло да бъде по-ужасяващо от това, да си мислиш, че си сам и в безопасност в сутерена на къщата, офиса си или някоя обществена сграда и да се окаже, че изобщо не си - а имаш смъртоносна компания. Като лигава, отровна стоножка, пропълзяла под одеялото ти, докато спиш.
Сакс бе донесла и дрехите на Брейдън Алигзандър. Купър ги прегледа внимателно, но водата беше отмила всякакви частици - ако изобщо е имало някакви, останали от извършителя, което не изглеждаше много вероятно (както обясни тя), защото контактът между двамата мъже е бил минимален. По белезниците нямаше полепнало нищо и както и предишните, бяха от най-масовия модел.
Купър пусна още няколко проби, взети от пликчето с имплантите. Повечето не дадоха резултат. Но най-сетне се получи нещо. Той погледна монитора и обяви:
- Хипохлориста киселина.
Райм погледна спектъра и коментира:
- Интересно. Чиста е. Неразредена.
- Точно така.
Купър бръкна под предпазния екран на лицето си и побутна очилата си по-високо на носа. Райм се почуди, както неведнъж, защо просто не си купеше такива, които да му стават.
Хипохлористата киселина - едно съединение на хлора - се добавяше в питейната вода на Ню Йорк, както на повечето градове, за пречистване. Но тъй като тази проба не беше разредена, явно не беше дошла от водата, замърсила местопрестъплението в подземния паркинг на апартаменти „Белведере“. Беше останала от самото химическо вещество в чист вид, преди да бъде добавено във водопроводната система.
- Това е слаба киселина - заразсъждава на глас Райм. - В големи количества обаче, предполагам, може да бъде смъртоносна. А може би се е изцапал с нея, когато е минавал покрай някой от контейнерите, през които се подава във водопровода. Сакс, при първото и второто местопрестъпление в тунелите нали имаше тръби?