![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Обещах да я измъкна! Винаги си довеждам работата до край.
— Това вече не е твоя работа, Еди! Нека други хора се заемат с това.
— Не ми е в стила. – Чейс се изправи. – Компютърът ти все още е в кабинета на втория етаж, нали? – попита той Мак, който кимна с едва доловимо предупреждение в погледа. Чейс не му обърна внимание и тръгна към вратата.
— Еди! – извика Нина и се изправи. – Не ставай глупав, остави тази работа!
Той се обърна ядосано към нея.
— Нима това е истинското ти мнение за мен, докторе? Че съм глупав?
— Нямах предвид това – отстъпи Нина и съжали за неподходящия си избор на думи, но Чейс продължи да настъпва.
— Мислиш си, че щом нямам една групичка букви след името си, значи съм идиот? Непрекъснато се сблъсквам с тия глупости от мига, в който позволи на новата си титла да ти замае главата и да започнеш да си мислиш, че си по-добра от мен. Не, не съм прав – ти винаги си мислела, че си по-добра от мен, просто тогава престана да го криеш!
— Не е вярно!
— Поне, докато бях със София, знаех къде ми е мястото – изръмжа той. Двамата се гледаха вбесено известно време, след което Чейс презрително се обърна.
— Еди – каза Нина, като се опитваше да запази привидно спокойствие, – сега работиш за АСН, вече не си наемник. Каквото и да направиш, то няма да има връзка с потъването на платформата или откриването на ръкописа на „Хермократ”. Това е лично отмъщение! Не можеш да се заемеш с това, не и като член на екипа на АСН!
Известно време Чейс остана с гръб към нея, след това леко се обърна настрани, без да я поглежда.
— Тогава напускам – каза рязко той и излезе от стаята.
Нина остана загледана след него, парализирана от хаоса в чувствата си. Някак си усещаше, че Чейс нямаше предвид само работата си; че беше напуснал не само в буквалния смисъл. Тя се опита да го извика, но гърлото й се сви, устните й трепереха.
Тя чу Мак, който се изправи зад гърба й, и внезапно я заля ужасно чувство на срам и смущение, че го е направила свидетел на скандала им.
— Аз… Съжалявам – едва успя да прошепне тя.
Няма нужда от извинения – меко каза той и я хвана успокоително за ръката. Тя се обърна и срещна съчувствения му поглед. – Знам, че Еди понякога взима… прибързани решения. Но обикновено накрая се осъзнава.
— Само че проблемът не е само в него – каза Нина. – Той не е… Той е прав за мен. Наистина позволих работата да ми замае главата. Аз… – Дори самата мисъл за това и причиняваше болка, камо ли да го изрече на глас. – Аз вече не бях археолог, превърнах се в бюрократ. Не, дори още по-лошо – започнах да мисля като политик. Замесих се в игрите на власт, за да получа каквото искам. А най-лошо е, че ми харесваше. – Тя отмести поглед встрани и си пое дълбоко въздух, защото изпитваше нужда да признае най-ужасния си срам. – Не, най-лошото беше… Аз наистина мислех, че съм по-добра от Еди само заради новия ми пост. Нараних го, без дори да го осъзнавам. – Очите й се напълниха със сълзи, тя отново погледна Мак в очите. – Господи, всичко съсипах!
— Може би трябва да му кажеш това – предложи тихо Мак.
— Не мога. Не и след като той… Нали го знаеш какъв е. Няма да ме изслуша, просто ще се опита да извърти всичко така, че да спечели той.
— Хмм. Може би наистина трябва първо да се поуспокои – съгласи се Мак. Той пусна ръката й и я погледна решително. – Имам едно предложение. Приличаш ми на човек, който е преживял доста трудни дни.
Нина успя да се засмее.
— Може и така да се каже.
— В такъв случай защо не вземеш една вана? Полежи си в нея, свали умората от тялото си, успокои всичките си болки и мъки. При мен винаги се получава!
— Не знам – каза Нина… но идеята прозвуча много примамливо.
— Повярвай ми, ще ти помогне. И ще осигури на двама ви с Еди малко повече време да обмислите нещата.
— Добре – каза тя, изгубила всякакво желание да се съпротивлява. – Значи следва топла вана.
* * *
Чейс надникна иззад монитора, когато Мак влезе в кабинета.
— Открих къде е отишъл Юен. Той притежава фабрика за микрочипове в швейцарските Алпи. Трябва да използвам телефона ти, за да се свържа с Мици. Искам и още една услуга от теб – трябва да стигна до там колкото се може по-бързо.
— Разбирам. – Мак седна в стола с висока облегалка, взе една книга от малката кръгла масичка до него и я отвори.
Облегна се назад така, сякаш се гласеше да се заеме сериозно четене.
Чейс го погледна и махна нетърпеливо.
— Ехо, Земята вика Марс. Чувате ли ме?
— О, чувам те много добре – отговори спокойно шотландецът, без да вдига поглед от книгата.
— Можеш ли да го направиш.
— Разбира се, че мога. Въпросът е дали трябва да го направя. – Очите на Мак проблеснаха към Чейс със стоманен блясък. Знаеш по-добре и от мен, че когато тръгнеш на мисия трябва да имаш абсолютно ясна цел. И, честно казано в този случай не съм сигурен, че ти имаш такава.