От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Жените имали две възможности: да седят в хотелската стая и броят часовете до излитането на самолета или да се разходят и разгледат Аман и забравят за тревогите си. Избрали втората и Мериън успяла да се поразведри и прекара доста приятни часова. Слизали край хотелския басейн, посещавали най-добрите арабски ресторанти в града, някои от които предлагали национални шоупрограми. Халид

201

никога не бил водил Мериън на подобни места. За нея това бил нов свят, който много й харесал и храната, и музиката, и пъстрото многообразие на тази толкова различна култура.

Мериън се връщала в Мичиган така, както заминала без своите деца. От друга страна обаче, не се връщала с празни ръце. Нейният мироглед се променил завинаги. Не била в състояние да махне с лека ръка на страданията на хората от близо и далеч вече била гражданка на света.

Всеки, с когото се запознах в Ирак, бе загубил свой близък в бомбардировките или във военните действия каза тя. Но не това е трагедията на иракския народ. Голямата им трагедия е в това, че цялата им икономика се разпада благодарение на санкциите. Хората не са работили от дълго време насам и знаят, че работите вървят на зле. Жените продават златните си украшения, а момичетата телата си, за да си купят храна.

Не могат да си купят нито мляко, нито храна, нито лекарства. Седемдесет процента от лекарствата били внос от западните страни, а сега получават само десет процента от доставките, въпреки че се нуждаят от три пъти повече лекарствени средства. Анестезиолозите нямат работа, защото нямат упойки за пациентите си. Ваксините, които трябва да се съхраняват при ниски температури, се развалят и бебетата в кувьозите умират, защото е въведен режим на тока. В нашата група „Жертви на войната" има хора, които обикаляха болниците и държаха в ръцете си умиращи малки дечица.

Въпреки разрухата от войната в залива Мериън не срещнала нито капка враждебност в Ирак.

Правеха огромна разлика между правителството на Съединените щати и американския народ каза тя. Тяхната представа за американците не е еднозначна. Те искаха да ме убедят, че иракският народ не е наш враг.

Санкциите, добави тя, въобще не притесняват Садцам Хюсейн, но хората много страдат от тях. Средната класа е обедняла, бедните са в отчаяно сьстояние.Те всички се плъзгат бавно към дъното на дълбока пропаст и се чудят защо. Тяхното правителство не изразява волята и желанията им: те не са направили нищо, заради което да заслужат подобно отношение. Те просто искат да се върнат към своя нормален ритъм на живот, ала санкциите им пречат да го сторят. Ето защо страданието им продължава, без да имат каквато и да е вина.

202

На 31 август, месец след като напуснала Ирак, Мериън набрала номера на телефона в магазина за дрехи, който се намирал до магазина за видеоапарати, и собственикът се обадил просто да не повярваш. Телефонните линии били най-после открити. Само след секунди разговаряла със съпруга си. Разговорът протекъл съвсем официално. Халид я попитал какво става с американското му поданство ( преди да замине, бил издържал изпита,у но не се явил на церемонията по полагането на клетвата) и за паспортите на децата, което щяло да улесни тримата да влязат отново в Щатите. Мериън му казала, че работи и по двата въпроса с Държавния департамент. След десет минути връзката прекъснала.