![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
По-добри са от вчера.
С това разговорът приключвал Халид не обичал да се впуска в обяснения и Мериън оставала сама с въображението си, в което се раждали ужасяващи картини всеки път, когато над главата й прелитал американски бомбардировач.
198
I
Няколко дни преди заплануваното пътуване Халид променил решението си: Адам щял да остане в Ирак.Мериън панически телефонирала на Шакир в Багдад, който поискал да разговаря със съпруга й. Оказало се, че Халид и Шакир са стари познати от студентските демонстрации във Вашингтон. Шакир казал, че ще им уреди писмо, което да им осигури безпроблемно пътуване от името на Червения полумесец, за да са сигурни, че няма да имат неприятности на границата, и Халид се съгласил с плана.
На 25 юли, четвъртък деня, в който трябвало да тръгнат за Аман, Халид се прибрал от работа и съобщил, че отлага пътуването за петък. В петък го отложил за събота.
Знаех, че се бави и отлага нарочно и че това не е на добро. каза Мериън. Онази събота той се прибра вкъщи и аз му казах: „Какво става, кога тръгваме?" Той ми отговори: „Трябва да говорим по този въпрос", и аз веднага разбрах какво ще ми каже. Влязохме в друга стая, седнахме и той рече: „Взех решение. Няма да разделям семейството си. Ако искаш да останеш и да бъдеш истинска съпруга и майка, нямам нищо против. Ако искаш да си отидеш, моля, заминавай си. Изборът е твой.
Халид твърдял, че никога не е обещавал на Адам да го пусне да замине с майка си. Освен това, добавил той, Мериън вече не била в състояние да го издържа финансово, което било подъл удар под кръста.
Изпаднах в истерия разказваше Мериън. Как може да е толкова жесток? Започнах да му крещя, грабнах една възглавница, за да го замеря с нея, но той стана и тръгна към мен: „Да не си посмяла!" Пуснах възглавницата и започнах да се удрям бях толкова ядосана, че трябваше да удрям нещо, а в стаята бяхме само аз и той.
Децата, които си играели навън, чули разправията и били ужасени от нервния изблик на майка си. Никога не я били виждали в това състояние. Когато Мериън се поуспокоила малко и заплакала по-тихо, Адора влязла в стаята || я попитала дали си заминава.
Аз й повтарях: „Обичам те, обичам те, върви да си играеш." После влезе Адам, целуна ме по бузата и ми ка-ia: „Не се тревожи, мамо, когато порасна, ще дойда при ie6." Каза го спокойно, след това излезе от стаята.
По-късно Мериън преосмислила на спокойствие ситуацията и заключила, че Халид е инсценирал нарочно цялата история като последен опит да я накара да остане и че
199
никога не е имал намерение наистина да пусне Адам с нея. Според нея „искаше да се превърна в обикновена иракска съпруга да си стоя у дома, да гледам децата, да изпълнявам всичките му желания и да живея така, както иска той. Но аз никога не съм била такава и той го знаеше много добре."
В този,момент Мериън почувствала, че няма сили да отлага повече заминаването си въпреки скръбта по Адам. Всичките й колеги от групата „Жертви на войната" отдавна били напуснали Ирак и нейната изходна виза щяла да изтече съвсем скоро. Ако останела след този срок, се страхувала, че Халид ще й попречи да замине по същия начин, по който Муди ме бе затворил като в капан седем години по-рано.
Нямало никакъв смисъл да се опитва да бяга заедно с децата. Северната граница на Ирак била преградена с бодлива тел и минирана солидно дори да успеели да се доберат до граничния пункт, децата нямали паспорти.
С една дума, Мериън била готова.
Наложи ми се да живея без децата си цяла година обясни тя и вероятно това е единственият начин да се обясни защо се върнах без тях бях се научила да живея без тях.
В неделя, в 4 часа сутринта, двамата с Халид се качили в таксито, което щяло да ги отведе в Багдад. Мериън не преставала да плаче. Когато пристигнали, той нарушил още едно свое обещание отказал да я придружи до Аман. Уверил* я, че на таксиметровия шофьор можело да се разчита. Мериън с тъга си помислила, че работата в магазина е много по-важна от нея самата. Тогава Халид за последен път забил нож в сърцето й с думите:
Защо не престанеш да се държиш толкова упорито и не останеш, както беше решила?
Когато Мериън отказала, той й заговорил още по-ряз-
ко:
Ти ме попита дали можеш да дойдеш тук. Аз не съм те молил да идваш казал й той.
После й обърнал гръб и си тръгнал изправената му фигура се отдалечила от таксито и се стопила в ярката следобедна светлина на Багдад.
По време на тринайсетчасовото пътуване до Аман Мериън размишлявала за много неща: Как ли ще се справят децата без нея? Дали ще се оправи сама на йорданската
200