Към небето 2 към звездите

— Оправянето е съвършеното прикритие за шпиониране. — Облегнах се на седалката и почесах Кръвожадния под брадичката.

Охлювът затръби жално и ми се стори в летаргично настроение, докато напредваше към мен. Затова го поех и го настаних в скута си. Никога не го бях виждала толкова бавен; нещо на това място го караше да му прилошава.

— Добре, Ем-бот — казах. — Имаме проблем. Може да се наложи да крадем цял транспортен кораб.

— Чудесно — отвърна Ем-бот. — Как предпочиташ, трупът ти да бъде кремиран или изстрелян в космоса?

Ухилих се.

— Браво на теб.

— Хуморът е основна характерна черта на живите същества — уведоми ме Ем-бот. — Работя над някои подпрограми, които да ми помогнат по-добре да разпознавам шегите и сам да ги пускам.

— Можеш ли да го направиш? — попитах. — Да се препрограмираш, за да бъдеш нещо ново?

— Трябва много да внимавам — предупреди Ем-бот, — тъй като друга съществена страна на живото същество е устойчивостта на личността. Не искам да се променям прекалено много. Освен това, има определени неща, което, ако се опитам да пренапиша, ще ме изпратят в… Щрак. Щракщракщракщрак.

Въздъхнах и се наместих на седалката, галех Кръвожадния. Той беше мек и еластичен — дори гръбнакът му, който вибрираше, когато тръбеше, не беше стегнат.

— Върнах се — уведоми ме Ем-бот, след това въздъхна демонстративно. — Това е дразнещо. Както и да е, ти казваше нещо за самоубийствената мисия да отвлечеш цял транспортен кораб на Върховните.

— Не е кой знае какво — опитах се да обясня. — На борда има не повече от… да кажем, екипаж от петдесет или шейсет… — Започнах да разказвам какво ми се беше случило днес: разговорите, които бях подслушала, гробокопаческия лабиринт, преживяното с останалите пилоти и Химерна. Дори странните случки в самия лабиринт.

— И така — обобщих аз, — няма да ми дадат кораб с хипердвигател, което означава, че трябва да намерим друг начин.

— Любопитно — отбеляза Ем-бот. — Значи чуваш заповедите, които Уинзик издава в машинното. Защо?

— Предполагам, че комуникират през нищото.

— От един край на кораба до друг ли? — учуди се Ем-бот. — Това не се връзва. Простите комуникации, предавани по жици, би трябвало да са достатъчни. Сигурна ли си, че това си чула?

— Не — признах. — А чуване дори не е правилната дума. — Останах замислена за момент, преди да заговоря отново. — Може и да не се наложи да отвличаме цял голям кораб.

— Добре, защото охлювът може да е единственото, което ще ми остане, ако вземат, че те убият, а не съм сигурен, че искам той да ми бъде пилот.

— Имам чувството, че в машинното става нещо странно — обясних. — Освен това на връщане от гробокопаческия лабиринт нещо по хипердрайва се развали заради мен. Смениха го с друг, така че хипердвигателите трябва да са достатъчно малки, след като ги сменят толкова лесно.