Илиада [bg]

В ранното утро навред глашатаи засвикваха тия, [685] чийто добитък бе силом отвлечен в Елида свещена. Сбраните пилоски старци разделяха плячката честно: трябваше дълг на мнозина от нас да изплащат епейци, тъй като бяхме по-малко на брой и все страдахме в Пилос. Нявга Херакъл дойде и голяма злина ни нанесе: [690] колкото имахме храбри герои, погуби ги всички. Бяхме дванадесет сина на татко Нелей непорочен: аз му единствен останах, а другите паднаха в битки. Горди от всичко това, меднобронните хитри епейци дръзко със нас се държаха и вършеха много безчинства. [695] Старият татко Нелей отдели си черда от говеда, също и стадо голямо от триста овце, и пастири. Много дължеше свещена Елида на нашия старец: заради четири победоносни коне с колесници,141 на състезание пратени. Трябваше те за триножник [700] да се надбягват; но Авгий, водач на мъже, ги заграби, върна обаче возача, сломен от печал за конете. Старецът, люто разсърден от тези дела и обиди, взе си най-много, а другото даде за дял на народа: никой оттам да не тръгне, лишен от частта равностойна. [705] Цялата плячка така поделихме, принесохме в Пилос жертвите на боговете. На третия ден се явиха всички епейци внезапно с конете си еднокопитни. Идеха заедно с тях Молиони във медни доспехи,142 юноши още, неопитни двамата в бойното дело. [710] Град Триоеса лежи разположен на хълм недостъпен, много далеч от Алфей и съседен на пясъчен Пилос. Искайки да го съсипят, града обсадиха епейци. Щом прекосиха полето, в нощта се завтече Атина, вест от Олимп ни донесе — оръжие ние да грабнем. [715] Свика народа на Пилос, охотно се сбраха при нея, всички ламтящи за битки. Баща ми не даде с доспехи да се приготвя и скри колесницата моя с конете: каза, че нищо не смислям от тежките подвизи бойни. Пеши макар, отличих се сред нашите колесничари, [720] тъй като мъдра Атина сама ръководеше боя. Има река Минией — до Арена се влива в морето; там ние, пилоски конници,143 чакахме святото утро, гдето се стичаха също пехотните бойни дружини. Сбрани със тях и облечени в свойте защитни доспехи, [725] стигнахме около пладне Алфей със свещените струи. Там ний принесохме жертви прекрасни за Зевса всесилен, бик за Алфея заклахме, бик144 също за бог Посейдона, за совоока Атина — пък крава от полското стадо. После подхванахме свойта вечеря по групи във стана. [730] Както си бяхме със бойни доспехи, налягахме всички край бреговете алфейски. Надменните духом епейци град Триоеса обсаждаха, за да го сринат напълно, но предстоеше им първом голямото дело на Арес: щом като ясното слънце изгря над земята обширна, [735] встъпихме в битката, молейки Зевса и мъдра Атина. Тъкмо започна борбата на пилосци с хитри епейци, пръв аз свалих едного и отнех му конете крилати — Мулия копиеметеца, зетя на Авгий, оженен за русокоса мома Агамеда, най-старата щерка, [740] знаеща всякакви билки, които земята отхранва. С копие медно го мушнах, когато се втурна към мене. Мулий се просна в прахта, в колесницата негова скочих, тръгнах сред първите в боя. А гордите духом епейци вред се разбягаха, щом те видяха съборен героя, [745] вожд на бойци с колесници, най-храбър във лютите битки. Спуснах се аз подир тях като черна неистова буря, взех петдесет колесници. По двама юнака във всяка с опие тежко сразих; и гризяха земята със зъби. Щях да убия момци Молиони, децата на Актор, [750] ако баща им, пространновладетелят бог земетръсец,145 скрит във мъгла непрогледна, не бе ги измъкнал от боя. Зевс бе приготвил тогава за пилосци слава велика: гонихме ний враговете без отдих в полето просторно, в бяг ги убивахме, сваляхме техните дивни доспехи. [755] Щом долетяхме с коне до Бупрасий, богат със пшеница, чак до скалата Оленска и хълма, наричан Алезий, в миг заповяда Атина назад да се върне войската. Воин последен погубих и там да лежи го оставих. Тъй от Бупрасий обърнаха всички конете към Пилос, [760] хвалейки от боговете Кронид, а от хората — Нестор. Ето какъв сред мъжете съм бил, ако бил съм изобщо. А пък Ахил храбростта си за себе си ползува само. Мисля, че много ще плаче, когато войската изгине. Драги, баща ти Менойтий такива съвети ти даде [765] още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон. Ний с Одисей богоравен тогава в двореца Пелеев бяхме и слушахме всичко, каквото ти той заповяда, тъй като бяхме дошли в многолюдния дом на Пелея,