Илиада [bg]

тъй като лекар един е по-ценен от много войници: сръчно той вади стрелите и раните ръси с лекарства.» [515] Тъй каза. Нестор, геренският конник, послуша съвета. Той в колесницата скочи и в нея качи Махаона, ловкия син на Асклепий, лечител почтен и прославен. С бича подшибна конете и те полетяха охотно право към кораби гладки — натам ги зовеше сърцето. [520] А Кебрион в колесницата, както стоеше до Хектор, щом забеляза, че бягат троянците, тъй му продума: «Хекторе, двамата с тебе се бием с данайците тука в края на диво шумящата битка, а всички троянци бягат безредно, в уплаха стълпени коне и войници. [525] Ето Аякс Теламонов върлува, познах го веднага — щит исполински той има върху раменете си мощни. Нека насочим натам колесницата бойна с конете, гдето във кървава схватка пешаци и колесничари с яд се избиват жестоко и вик незамлъкващ се чува.» [530] Рече и с бича подкара конете му хубавогриви. Тутакси звънкият удар на бича конете разбраха, вихром понесоха те колесницата между войските, тъпчейки трупове пресни и паднали щитове светли. Цялата ос, перилата със кръв се оплискаха вече: [535] кървави пръски под шините и под копитата конски бризваха буйно нагоре. А Хектор се впусна във боя с ярост да пръсне гмежта от мъже. Суматоха страхотна вся сред данайци; и своето копие малко щадеше. Той продължи да напада и други ахейски редици [540] с копие дълго, със меч и със камъни тежки, големи, само отбягваше в битка да влиза с Аякс Теламонов: Зевс би разсърдил, ако се сражава с герой по-юначен. Високотронният Зевс пък подбуди Аякса към бягство. В смут спря Аякс, седмокожия щит на гърба си преметна, [545] в миг заотстъпва със вперен в гъмжилото поглед на хищник. Често назад се обръщаше, правейки крачка по крачка. Както лъв огненориж от обора, препълнен с говеда, яростно гонят мъжете и лютите псета от село; будни през цялата нощ, те не дават лъвът да си грабне [550] някоя гойна юница от сбраното стадо. А звярът, алчен за тлъсто месо, все напада, но нищо не взема, че го пресрещат ръцете юнашки със копия чести, с факли горящи, които, макар настървен, го изплашват. Рано в зори си отива, печален в душата си горда. [555] Тъй неохотно Аякс се отдръпна встрани от троянци, тъжен в душата си, в страх за ахейските кораби черни. Както лениво магаре, което минава край нива, плаши децата, при все че си чупят тоягите в него, тучния посев изпасва спокойно, децата го удрят [560] с криви тояги, но тяхната сила е малка за него: късно едвам го прогонват, когато е сито на паша. Тъй и Аякса, огромния син Теламонов, тогава смелите духом троянци със свойте съюзници дружно гонеха, удряйки с копия щита му точно в средата. [565] Често Аякс си припомняше своята войнствена храброст: ту се обръщаше мигом и спираше бойни фаланги на конеборци троянци, ту пак се оттегляше с бягство. Тъй им попречи да стигнат ахейските кораби, сам забушувал сред всички троянци и всички ахейци. [570] Копия много от мощни ръце на герои летяха, малко от тях се забучваха в щита огромен Аяксов, повече около него, несегнали бялото тяло, вбити в пръстта се тресяха, ламтящи за плът ненаситно. Щом го видя Еврипил, достославният син Евемонов, [575] с толкова копия чести обсипван от много троянци, втурна се, спря се до него и бляскаво копие хвърли: Аписаона, потомък на Фавзий, водач на войските, в черния дроб под ребрата срази, подкоси му нозете. Там Еврипил се затича, доспехите сам му засваля, [580] но го видя Александър, когато събличаше вече мъртвия Аписаон, па извития лък си опъна и Еврипила рани със стрела във бедрото отдясно. Лошо тръстта се пречупи и в миг натежа му бедрото. Той се отдръпна към свойте другари смъртта да избегне. [585] С глас гръмовит се провикна, та всички данайци да чуят: «Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски! Спрете с лице към врага, отблъснете от вожда Аякса смъртния ден! Че обсипван със гъсти стрели, не допускам сам да успее той жив да избяга от боя злозвучен. [590] В кръг застанете напред край Аякса, сина Теламонов.» Каза раненият вожд Еврипил и ахейци се сбраха около него, облягайки щитове до раменете, с вдигнати копия остри. Аякс невредим ги пресрещна, спря се и с гръд към врага се обърна, щом стигна при свойте. [595] Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален. Потни конете Нелееви караха Нестор от боя вече далеч и със него военния вожд Махаона. Зърна ги и забеляза Ахил бързоног и божествен, както стоеше на кърмата в кораба свой едробордест, [600]