Илиада [bg]

сбирайки много войници от цялата плодна Ахея. [770] Вътре, в двореца, видяхме баща ти, героя Менойтий, теб и Ахила. Тогава Пелей, престарелият конник, бутове тлъсти говежди изгаряше в двора за Зевса мълниевержец. Държеше в ръцете си чаша от злато, с вино искрящо възливаше върху горящата жертва. [775] Бяхте заети с месото говеждо, когато на прага двамата спряхме; Ахил се учуди и скочи веднага, па за ръце ни поведе, покани ни вътре да седнем и ни поднесе гощавка, каквато за гости подхожда. Своята жажда за вино и ядене щом утолихме, [780] пръв заговорих, предлагайки с нас да потеглите двама. Вие охотно приехте, бащите ви учеха мъдро. Старият вече Пелей посъветва сина си Ахила: винаги храбър да бъде и другите да превъзхожда. А пък Менойтий, потомък на Актор, така ти наръча: [785] „Чедо! Ахил е по-горен от тебе по род и по знатност, ти си по-стар на години от него, но той е по-храбър. С умни слова го напътвай и давай му често съвети, пример бъди му във всичко и той ще те следва в доброто.“ Старецът тъй ти наръчваше, ала ти вече забрави. [790] Хайде това разкажи на Ахила, дано те послуша! Може би с божия помощ сърцето му с думи ще трогнеш? Всякога полза принася съвет от приятел сърдечен. Ако пророчество146 някакво още духа му тревожи, ако е нещо узнал от Кронида чрез своята майка, [795] тебе поне да изпрати и с тебе войска мирмидонска — може самият да станеш сега светлина за данайци. Нека на тебе отстъпи и свойте прекрасни доспехи; ако пък вземат троянците тебе за него, от боя ще се откажат. Тогава ахейците ще си отдъхнат, [800] тъй изтощени: и кратка почивка във бой е почивка. Вие пък бодрите бихте отблъснали морните лесно чак до стените, далече от кораби и от палатки.» Каза и в миг развълнува дълбоко в сърцето Патрокла, който затича към стана, при внука Еаков, Ахила. [805] Както търчеше край кораба на Одисея божествен, гдето се шири площадът за съд и събрания общи, гдето се вдигат олтарите за боговете безсмъртни, срещна го там Еврипил благороден, синът Евемонов: куцащ напускаше боя, ранен със стрела във бедрото. [810] Пот му течеше обилна от тялото и от главата, черна кръв бликаше буйно от прясната, зинала рана, ала все имаше още съзнание ясно и разум. Милост обхвана Патрокла юначен, когато го зърна,. Жалостен от състрадание, думи крилати продума: [815] «Клети нещастни водачи, съветници мъдри данайски! Тъй ли край Троя, далече от родна земя и от близки, с вашите бели тела ще насищате бързите псета? Хайде кажи, Еврипиле геройо, отхранен от Зевса, имат ли сила ахейци да спрат исполинския Хектор, [820] или ще гинат, сразени от него със копие тежко?» Тъй му отвърна тогава раненият син Евемонов: «Богородени Патрокле! Ахейците нямат избава — ще изпопадат наскоро при своите кораби черни. Всички, които по-рано във битките бяха най-храбри, [825] в своите кораби днеска лежат, от троянци ранени, а пък троянската сила расте непрестанно и страшно. Ти помогни ми и сам отведи ме на черния кораб, па извади ми стрелата, измий ми от раната люта черните кърви със топла вода, наръси я с лекарства, [830] с билки целебни, които ти знаеш добре от Ахила — той от Хирон ги научи, най-честен от всички кентаври. Няма ги нашите лекари тук — Махаон, Подалирий: първият с кървава рана в палатката, както научих, сам се нуждае от помощ на някой изкусен целител, [835] вторият още остава в полето троянско сред боя.» Храбрият син на Менойтий отново така му продума: «Как ще се свърши това, Еврипиле? Какво да направим? Бързам да кажа подробно сега на Ахила юначен всичко, което поръча ми Нестор, защитник ахейски. [840] Ала и тебе не ще те оставя така да се мъчиш.» Каза Патрокъл и хвана водача юначен през кръста, в шатрата той го отведе; а кожа постла му съратник. Там го постави да легне, изряза със нож от бедрото острата люта стрела и от раната почна да мие [845] черните кърви със топла вода. Във ръцете си стърка корен горчив, лековит, и поръси я с него отгоре. Секна кръвта, позасъхна му раната, болките спряха.