Илиада [bg]

за да се грижат за техния стан и за плячката в него — вдигната бе крепостта мимо волята на боговете. Ето защо не можа да остане така дълготрайна. Докато Хектор бе жив и Ахил се гневеше разсърден, [10] докато още не беше съсипан градът на Приама, толкова време стоеше голямата крепост ахейска. След като паднаха в битката всички най-храбри троянци, също мнозина аргийци, а други от тях оцеляха, и разрушен бе градът на Приама след десет години, [15] а пък аргийци отплуваха в свойта мила родина, бог Аполон земетръсец и Феб Аполон далнострелец дружно решиха да сринат стената посредством реките, дето извират от Ида и буйно се вливат в морето: Резос, Хептапор, и бистрият Карес, и Родий разпенен, [20] също и Граник, и Езеп, и още Скамандър божествен, и Симоент, край които в прахта се търкаляха много щитове кръгли, тела на герои и шлемове медни. Феб преобърна реките и сля устията на всички девет дни право в стената ги пращаше. Зевс непрестанно [25] лееше дъжд, за да рухне по-скоро стената в морето. Сам Посейдон със тризъбец в ръце бе застанал начело, свличащ с вълни от основите камъни и гредореди, сложени там от ахейците някога с труд непосилен. Мястото той изравни досами Хелеспонт бързотечен, [30] морския бряг необхватен отново насипа със пясък. След като срути стената, пак върна реките в руслата, гдето течаха по-рано водите им хубавоструйни. Бог Посейдон с Аполона тъй щяха след време да сторят.147 Ала край яката крепост днес още бой шумен кипеше; [35] удряни, страшно трещяха гредите на бойните кули. С бича148 на Зевс укротени, аргийците вече стояха вкупом стълпени назад покрай своите кораби гладки, всички във ужас от Хектора, върл причинител на бягство. Той се сражаваше, както по-рано, подобен на буря. [40] Както глиган или лъв, обкръжен от ловци и от псета, все се върти и се пъчи, съзнавайки своята сила: в кръг се нареждат ловците и плътно затягат редици, точно пред хищника спират и копия хвърлят начесто, звярът остава срещу им, не трепва сърцето му дръзко, [45] никак не мисли да бяга — и тъй храбростта го погубва. Скача на разни страни да изпита ловците строени, вредом, където се спусне, отстъпват редиците мъжки — също тъй Хектор разпален обхождаше свойте другари, викайки рова да минат. Конете им вихреноноги [50] нямаха смелост и цвилеха, спрели съвсем до ръба му; те се бояха безумно от рова, широко прокаран — трудно им беше да минат през него или да прескочат: двата му бряга издигнати бяха високи и стръмни, с колове остри и дълги, нагъсто набити отгоре. [55] Там синовете ахейски ги бяха набучили сръчно, здрави и много големи, защита срещу враговете. Кон с колесница подвижна нелесно би влязъл във него, пешите доста си биха помислили как да преминат. Полидамант заговори отблизо на дръзкия Хектор: [60] «Хекторе, вие, троянски и вие, съюзни водачи! Глупост ще сторим да гоним конете си бързи през рова. Мъчно през него ще минем: стърчат горе колове остри, редом до тях се издига стената ахейска висока. Там да проникнем не можем, ни в бой с колесници да влезем. [65] Много е тясно и смятам, че всички ще бъдем ранени. Ако ли Зевс далногръмец замисля злини за ахейци, искайки тях да погуби, а в боя да брани троянци, аз от сърце пожелавам това да се случи веднага: тук да погинат безславно ахейци, далече от Аргос. [70] Ако ли те се обърнат и вън ни отблъснат от свойте кораби, паднем ли ние в дълбокия ров пред стената, вярвам, че няма да може и пратеник в Троя да стигне поради тия ахейци, отново на нас налетели. Хайде сами да изпълним, каквото сега ще предложа: [75] нека коларите близо до рова задържат конете, ние пък пеши във свойте доспехи да тръгнем веднага, заедно всички отблизо да следваме Хектор. Ахейци никак не ще успеят, ако гибелен край ги заплашва.» Тъй каза Полидамант и това се понрави на Хектор. [80] От колесницата скочи с доспехите в миг на земята. Другите сбрани троянци не чакаха там при конете: рипнаха те незабавно, щом зърнаха Хектор божествен. Всеки боец заповяда на своя колар да задържа близо до рова широк колесницата в пълна готовност. [85] След като се разделиха, застанаха в бойни редици, в пет се дружини строиха, след свойте водачи поеха.149 Първи потеглиха с Хектор и с Полидамант благороден най-многобройни и смели троянци, ламтейки да сринат бързо зида и до вражите кораби да се сражават. [90]