Илиада [bg]

вред край стената от камък се носеше огън развихрен. Духом макар и унили, аргийците бранеха стана волю-неволю. Скърбяха сега боговете, които бяха помощници верни във тая война на данайци. [180] А пък лапитите двама се хвърляха в тежката битка. Ето единият, мощен левент Полипит Пиритоев, с копие Дамас удари през шлема му меднообточен, шлемната мед не възпря острието; направо премина медният връх и прониза му черепа, стигна дълбоко [185] вътре до мозъка в кърви, прекъсна му буйния устрем. После героят погуби Пилона и храбрия Ормен. Другият мъж Леонтей, на бог Арес потомък, улучи в пояса с копие вожд Хипомаха, син Антимахов. Сетне извади от своята ножница меча си остър, [190] между тълпата се втурна и първо във бой ръкопашен вожд Антифата удари: той падна по гръб на земята. Менона после съсече, Ямена и също Ореста — всички събори един подир друг на пръстта плодородна. Докато още им сваляха светлите бойни доспехи, [195] Хектор и Полидамант приближиха с отбрана дружина — много на брой дръзновени младежи, желаещи силно здравата крепост да сринат и кораби с жар да подпалят; близо до рова се спряха, размисляйки твърде смутени. Тъкмо да минат стремглаво през него, прехвръкна отляво [200] кобен орел поднебесен, високо кръжещ над войската. Носеше в своите нокти жив змей исполински и ален: беше в агония змеят, но помнеше още двубоя. Той се изви ненадейно и жилна орела в гърдите близо до шията. Хищната птица от болка изпусна [205] лютия змей на земята и там сред войската захвърли. Писна пронизно орелът и с порив на вятър отлитна. Ужас обхвана троянци, щом змея запъплил видяха, паднал сред тях за поличба на егидодържеца Зевса. Полидамант се обърна отблизо към дръзкия Хектор: [210] «Хекторе! Винаги ти ме упрекваш в съветите наши, даже когато приказвам за в полза, понеже не бива мъж от народа да спори и да възразява на тебе в бой и в съвети, а само властта ти да увеличава. Аз пък това ще говоря, което за най-добре смятам: [215] да се не бием с данайци за техните кораби вече. Мисля, ще стане така, ако тази поличба е вярна: тъкмо да минат троянци през рова, прехвръкна отляво кобен орел поднебесен, високо кръжещ над войската; носеше в своите нокти жив змей исполински и ален, [220] но изтърва го, преди да достигне гнездото си скъпо, и не можа да го пусне на своите малки за плячка. Също и ние, дори да съборим със сила голяма портите и крепостта и дори да отстъпят ахейци, няма спокойно по същия път да се върнем от стана: [225] там ще оставим мнозина троянци, които врагът ни, бранейки своите кораби, с острата мед ще избие. Същото би ни предсказал гадателят, който разбира ясно поличби небесни и нему народът би вярвал.» А шлемовеецът Хектор със яд го погледна и рече: [230] «Полидаманте! Ти днес ми говориш слова неприятни! Можеше друга, по-хубава реч да измислиш от тази. Ако ли всичко това ти по разум и съвест приказваш, то боговете безсмъртни отдавна ума са ти взели, щом ме зовеш да забравя завета на Зевс силногръмец, [235] който на мен го предаде и лично с главата си кимна. Ти ме заставяш да вярвам на птиците ширококрили; аз не зачитам пернатите, нито ми грижа създават вкупом дали прелетяват отдясно към изгрева слънчев, или отляво се носят към залеза153 облачно мрачен. [240] Ние ще слушаме волята само на Зевса всесилен, който всевластно владее над всички безсмъртни и смъртни. Има единствена вярна поличба — родина да браним. Ти пък защо си изплашен от лютата сеч на войната? Всички ний даже да паднем убити при стана аргийски, [245] ти поне страх не изпитвай, че може и сам да загинеш: нямаш юнашко сърце във гърдите си, жадно за битки. Ако избягаш самичък от боя или подстрекаваш някого другиго с думи сега да напусне борбата, в миг ще загинеш, пронизан от моето копие остро.» [250] Каза и тръгна напред, а след него поеха момците с викот потръсен. Кронид гръмолюбец тогава изпрати от стръмнините на Ида без жал ураганна вихрушка, бълваща прах към събраните кораби, а на ахейци здравия разум размъти за слава на Хектор и Троя. [255] С вяра във тези поличби и в своите сили троянци почнаха с взлом да разкъртват голямата крепост ахейска, бойници тежки да сриват, зъбци да събарят от кули, крепки подпори да клатят, които ахейците вбиха право в земята за предна защита на яките кули. [260] Щом ги изтръгнеха, щяха да срутят ахейската крепост, ала данайци не бяха отстъпили още ни крачка.