Илиада [bg]

сам се сражаваше пеши, загуби душата си мила. Хектор, когато двамината зърна във боя, се впусна с вик срещу тях и троянски редици затичаха с него. Щом го видя Диомед гръмогласен, изтръпна от ужас. [345] Тутакси той заговори отблизо на цар Одисея: «Гибел зловеща над нас се надвесва — могъщият Хектор! Двамата нека застанем и тук да отблъснем бедата!» Рече, замахна и в миг дългосенното копие хвърли. Никак не сбърка, улучи направо главата на Хектор [350] в шлема високо: медта от медта се отблъсна със екот и не докосна красивата кожа — попречи й шлемът, конусовиден,136 трикатен, подарък от бог Аполона. Хектор се рязко отдръпна и смеси навътре с тълпата. Там на колени той падна, подпря се с ръка на земята, [355] мрак непрогледен и черен застла му веднага очите. Докато цар Диомед се завтече сред първите в боя, гонейки своето копие, там във земята забито, Хектор се вече съвзе и назад в колесницата скочи, пак към троянци препусна и черната гибел избягна. [360] Махайки копие, мощният син на Тидея му викна: «Куче, отново отбягна смъртта, а тя беше до тебе толкова близко, но Феб Аполон и сега те избави: него ти молиш, отивайки в страшния копиен грохот. Сигурно ще те убия при среща, макар и по-късно, [365] щом като някой безсмъртен застане помощник зад мене. Други сега ще нападам, които случайно настигна.» Каза и почна да сваля доспехите на Агастрофа. Но Александър, съпругът на хубавокоса Елена, скрил се в полето зад стълба задгробен на Ила Дарданов, [370] вдигнат над малка могила за този старейшина древен, с лък се прицели във цар Диомеда, водач на войските. Смъкна Тидид от гърдите на силния мъж Агастрофа ярко искрящата ризница, щита му от раменете, тежкия шлем от главата. А лъка си Парис опъна. [375] Той не изпрати напразно стрела — Диомеда умери в десния крак, във ходилото. Мина през него стрелата и във земята заседна. А Парис със смях тържествуващ рипна от свойта засада и тъй самохвално извика: «Ти си улучен от мене! Не хвърлих напразно стрелата! [380] Щях да ти взема живота, да бях те ударил в корема, да си отдъхнат от злото троянци, които от тебе, както вресливи козици от лъв кръвожаден, треперят.» Без да се стресне, могъщият вожд Диомед му отвърна: «Жалък стрелец и негодник, красавец със лък, женолюбец! [385] Ако ти беше излязъл открито във битка със мене, нямаше полза да имаш от лък и стрели многобройни. Ти ми се хвалиш сега, че петата едвам ми одраска! Никак не страдам — тъй би ме ранило дете и девица: тъпа остава стрелата на воин нищожен, безсилен! [390] Друго е с моята остра стрела — па макар да докосне даже най-леко, веднага поваля безжизнен човека, и на жена му от скръб са издраскани бузите с нокти, рожби оставя сираци, сам с кърви обагря земята, гине, а вместо жена покрай него са птици грабливи.» [395] Тъй рече. Славният с копие цар Одисей се завтече, спря се пред него, а той зад гърба му приседна, стрелата сам от крака си измъкна: прониза го режеща болка. Той в колесницата скочи, на своя колар заповяда да го откара към стана: в сърцето си страдаше много. [400] Славният с копие цар Одисей бе останал самичък, нямаше никой аргиец край него — страхът ги прогони. Тежко въздъхна и в свойто сърце благородно си каза: «Горко ми! Как да постъпя? Беда е да бягам пред тая вража тълпа, а по-лошо ще бъде пленен да ме хванат. [405] Всички данайци разпръсна от боя Кронид гръмовержец. Ала защо се вълнува сърцето ми с мисли такива? Зная, че само страхливци напускат разгара на боя: който е храбър, ще трябва в борбата докрай да остане или да бъде убит, или другиго той да убие.» [410] Докато всичко претегляше още във своите мисли, рой щитоносци троянци нападаха вече в редици, стягаха обръч край него, подготвяйки своята гибел. Както юначни младежи и псета обграждат глигана, който внезапно изскача от гъста усойна дъбрава, [415] точещ си белите зъби във челюсти криви и яки, в кръг го връхлитат и скърцане грозно от зъбите чуват, все пак ловците остават, макар да е звярът страхотен. Тъй и троянци нападнаха цар Одисей боголюбен. Той пък, размахвайки копие остро във боя неравен, [420] първо във рамото горе рани Дейопит непорочен, после лиши от живот и Енома, и Тоона също. Херсидаманта, когато бе от колесницата скочил, с копие той във корема прониза под щита изпъкнал. Клетият падна в прахта и с ръцете си сграбчи земята. [425] Тях изостави и силно удари Харопса Хипасов, едноутробния брат на троянеца Сок благороден.