Илиада [bg]

С двамата вождове бе Кебрион. В колесницата Хектор друг за колар си остави, по-скромен от вожд Кебриона. Парис предвождаше втория взвод с Алкатой, с Агенора. Третият взвод бе начело със Хелена и Деифоба, двамата сина на царя Приама — с тях също бе Азий, [95] Азий Хиртаков, когото конете червени и едри тук от Арисба докараха, от Селеент бързотечен. Вожд на четвъртия взвод бе достойният син на Анхиза, славен Еней, придружен от чедата на цар Антенора: вожд Архелох с Акаманта, изкусни във всякакви битки. [100] А Сарпедон бе водач на прочути съюзни дружини — взел бе със себе си Главка и Астеропея безстрашен: двама ги смяташе първи по храброст сред другите воини, ала след него самия, че той надминаваше всички. Щом се сгъстиха редиците, щитове крепки допрели,150 [105] тръгнаха право срещу враговете, с надежда, че няма дълго данайците да устоят, а ще хукнат към стана. Всички троянци с мнозина преславни съюзници техни чуха съвета на Полидаманта, безукорен воин. Азий Хиртаков, водач на мъжете, единствен отказа [110] да си остави конете при рова с водача съратник, но с колесницата той към ахейските кораби литна. Глупчо! Той нямаше нивга, опасните Кери избягнал, гордо понесен от свойте коне в колесницата дивна, пак да се върне от битката във ветровитата Троя! [115] Много по-рано злоименна, тежка съдба го забули с острата мед на сияйния Идоменей Девкалионов. Азий се втурна наляво от стана, където ахейци бързо отстъпваха в бяг с колесници далеч от полето. Той си подкара конете натам с колесницата вихра, [120] но не намери вратите залостени с дълги подпори — все ги държаха отворени, в случай че някой приятел бяга от битката, вътре във лагера да се спасява. Азий надменно подкара конете направо, с пронизни викове други поеха след него с надежда, че няма [125] дълго ахейците да устоят, а ще хукнат към стана. Глупави! Там пред вратите завариха двама юнаци, дръзки свръхмяра, потомци на копиеборци лапити: първият бе Полипит, издръжливият син Пиритоев, вторият бе Леонтей, на убиеца Арес подобен. [130] Двама застанали бяха на пост пред високите порти, както два дъба с високи върхари посред планините, гдето и денем и нощем на бури и дъжд устояват, враснали здраво в земята със корени ширнопрострени, също тъй двамата, сигурни в свойте десници и сили, [135] без да избягат, очакваха снажния Азий да дойде. Вдигнали ред сухокожени щитове много високо, с вик нечовешки нападнаха вещо сградената крепост воините, сбрани край Азия и край Ямена, Ореста, край Адаманта Азида, и край Тоона, и Еномая. [140] Докато бяха отвътре, лапитите караха всички твърди ахейци за своите кораби да се сражават. Щом те видяха обаче троянци отвън да връхлитат, а сред данайците вик на уплаха и бяг да настъпва, двамата смело се впуснаха, почнаха бой пред вратите, [145] наподобяващи диви глигани, които дочуват вдън планините надигащ се шум от мъже и от псета, мятат се в разни страни и трошат, и повалят дървета, цели из корен ги къртят и тракат ужасно със зъби, докато някой стрелец ги улучи, живота им вземе; [150] тъй на гърдите лапитски ехтяха блестящите брони, удряни крепко: и двамата дълго се биха геройски с вяра във своята сила и в свойте другари, които хвърляха камъни кръгли от яко сградените кули, бранейки себе си, бързите кораби, шатрите ширни. [155] Както снежинки навред по полята се сипят обилно, щом като бурният вятър, подгонвайки облаци черни, с бяла покривка застеле земята, кърмилница плодна, тъй и стрели от ръце на ахейци и много троянци гъсто летяха. Под удари чести на камъни едри [160] глухо отекваха шлемове медни и щитове обли. Азий Хиртаков тогава така се провикна високо, двете бедра си заудря151 и възнегодувал, изрече: «Татко наш Зевсе! Ти вече съвсем си обикнал лъжата! Аз не допусках, че тези ахейски смелчаци ще могат [165] тъй да възпират мощта на ръцете ни непобедими. Както оси гъвкокръсти или работливи пчелици кошери ловко градят край скалиста висока пътека, без да напускат дома си със кухи килийки, те бранят яростно своите рожби и жилят свирепо ловците, [170] тъй не желаят и тези, макар че са само двамина, да се отдръпнат, преди да надвият или да погинат.» Тъй каза, ала не трогна Кронида със своите думи: Зевс във душата си искаше слава да прати на Хектор. Други войски се сражаваха близо до другите порти.152 [175] Трудно бих всичко разказал тъй, както безсмъртен разказва: