Илиада [bg]

гледайки тежкия труд и плачевното бягство ахейско. Той се обърна веднага към своя приятел Патрокла, викайки гръмко от кораба. В шатъра чу го Патрокъл, тръгна, подобно на Арес — оттук гибелта му започна. Пръв на Ахила продума юначният син на Менойтий: [605] «Сине Пелеев, защо ме повика, защо съм ти нужен?» А бързоногият, храбър Ахил на Патрокла отвърна: «Сине Менойтиев светъл, от мене горещо обичан! Днеска ахейците, мисля, с молба ще ми паднат в нозете, тъй като непоносима неволя ги вече постига. [610] Хайде иди, боголюбни Патрокле, и Нестора питай кой е раненият воин, когото изведе от боя. Откъм гърба той напълно приличаше на Махаона, син на Асклепий, но аз не видях във лицето героя: бързо край мен профучаха конете, напред устремени.» [615] Рече така. И Патрокъл послуша другаря си свиден. Той се затича към шатри и кораби в стана ахейски. Двамата137 стигнаха вече до шатъра дивен на Нестор, скочиха върху земята, която мнозина отхранва. Евримедон бе колар на старика; разпрегна конете. [620] Буйната пот изсушиха мъжете от свойте хитони, прави поспрели на морския бряг срещу свежия вятър, влязоха после в палатката, седнаха морно в креслата. Хубавокъдра, добра Хекамеда им смесваше вино;138 старецът взе я от Тенедос, сринат след бой от Ахила. [625] Беше тя щерка на гордия цар Арсиноя. Ахейци Нестора с нея дариха, че бе ненадминат в съвета. Първом добра Хекамеда им сложи красива трапеза, гладко издялана, с тъмни крака; върху нея постави медна съдина със лук за мезе на напитките вкусни, [630] мед кехлибарен и хляб от свещен ечемик едрозърнест, чаша прекрасна, която бе Нестор от къщи донесъл, с гвоздеи златни обкована, с четири дръжки удобни, около всяка по две гълъбици от злато кълвяха сякаш зрънца; а отдолу двудънна и с двойна подставка.139 [635] Всеки друг с мъка би вдигнал от масата тежката чаша пълна догоре, но старецът Нестор я вдигаше леко. А Хекамеда, същинска богиня, им смесваше в нея вино прамнийско,140 в което настъргваше сирене козе с медно стъргало и бяло брашно му поръсваше после. [640] Всичко приготвила, тя ги покани и двама да пият. С пиене щом те наситиха своята палеща жажда, почнаха да се услаждат взаимно със думи приятни. Тъкмо тогава Патрокъл божествен на прага застана. Старецът, щом го съгледа, от стола блестящ се изправи, [645] хвана го сам за ръката, покани го редом да седне, ала Патрокъл отказа и тъй заговори на Нестор: «Старче божествен! Не бива да сядам, не ще ме предумаш. Много почитан и страшен герой ме изпрати да видя кой е раненият воин, когото доведе. Знам вече, [650] тъй като виждам ранен Махаона, водач на войските. Аз ще се върна веднага да кажа това на Ахила. Старче божествен! Ти знаеш добре, че Ахил е опасен: може прибързано той и невинния да обвинява.» Нестор, геренският конник, тогава така му отвърна: [655] «Как тъй тревожен оплаква Ахил синовете ахейски, с люти стрели поразени? Той никак не иска да знае тежката мъка, която се шири във нашия лагер: в своите кораби всички най-храбри лежат наранени. Мощният син на Тидей, Диомед, със стрела е пронизан, [660] с копие — конеборецът цар Одисей, а тъй също цар Агамемнон Атрид; със стрела — Еврипил във бедрото. Този, когото изведох сега от жестоката битка, беше засегнат от лък. Но Ахил, макар с дух благороден, нито се грижи сега за данайците, нито ги жали. [665] Или изчаква той нашите кораби чак до морето в огън враждебен да пламнат, при все че аргийци ги бранят, ний пък самите да паднем един върху други избити? Няма я прежната сила във моето пъргаво тяло. Нека отново млад стана и същата якост добия, [670] както тогава, когато се бихме с крадливи епейци заради взети говеда. Там Итимонея погубих, син на Хипейрох юначен, живеещ щастливо в Елида; много добитък задигнах. Но бранейки свойте говеда, с копие той бе ударен от мене сред първите още. [675] Щом го съборих, веднага войската му селска побягна. Ние подкарахме плячка богата, събрана в полето: волски стада петдесет, още толкова овчи отбрани, толкова и от свине, от кози, нашироко пасящи, сто петдесет светложълти кобили със хубави гриви, [680] все за разплод, а пък много от тях и със малки жребчета. Този добитък откарахме нощем в града на Нелея, в Пилос. А татко Нелей във сърцето си радост изпита, тъй като млад бях потеглил за боя, но много сполучих.