Илиада [bg]

Богоподобният Сок се притича веднага на помощ, спря се наблизо и тъй заговори на цар Одисея: «Цар Одисее прославен, в коварства и труд ненаситен! [430] Днес или ти ще ликуваш над двама Хипасови сина, двама герои погубил и взел им доспехите бойни, или улучен от моето копие, сам ще загинеш.» Тъй каза и го удари във щита, всестранно заоблен. Крепкото копие мигом блестящия щит му промуши, [435] лесно проникна през пъстрата броня, изкусно кована, цялата кожа одра от ребрата, обаче Атина не позволи острието да влезе дълбоко в корема. Цар Одисей подразбра, че не беше ранен смъртоносно, малко назад се отдръпна и тъй заговори на Сока: [440] «Клетнико! Страшната смърт неизбежно сега ще те стигне. Ти ми попречи чрез раната да се сражавам с троянци, аз пък ти казвам, че тука убийство и черна погибел днес те очакват; от моето копие долу съборен, слава на мен ще дадеш, а духа си — на конника Хадес.» [445] Тъй рече. Сок се обърна и впусна стремглаво във бягство. Както се беше възвил, във гърба сред плещите му мощни с копие беше прободен и то през гърдите премина; падна той с шум на земята, а цар Одисей възликува: «Соке, потомък на храбрия конесмирител Хипаса! [450] Теб изпревари смъртта, не можа да избягаш от нея. Клетнико! Татко и майка почтена не ще ти затворят тъжно очите, когато издъхнеш, а птици грабливи ще ги кълват и над теб ще плющят със крилете си гъсти, мен пък ахейците с чест ще погребват, когато загина.» [455] Каза и крепкото Соково копие мигом измъкна сам поривисто от свойта снага и от щита изпъкнал. Бликна от раната кръв и сърцето му болка прониза. Храбрите духом троянци, когато кръвта му видяха, всички се втурнаха вкупом със крясъци право към него. [460] Бавно отстъпваше цар Одисей и другари зовеше. Три пъти викна, доколкото гърло човешко издържа, три пъти чу му гласа Менелай, на бог Арес любимец. Тутакси той заговори към близо дошлия Аякса: «Богородени Аякс Теламонов, водач на войските! [465] Стига до мене гласът на каления цар Одисея. Дивият вик ми напомня, че той е нападнат, отлъчен и че троянците сам го обграждат в жестоката битка. Нека в тълпата се впуснем в защита на цар Одисея. Страх ме е, че ще пострада, макар да е храбър и хитър, [470] сам сред троянци. И тягостна скръб ще покруси данайци.» Рече и тръгна; след него затича Аякс богоравен. Стигнаха скоро при цар Одисея, любимец на Зевса. Вече троянци го гонеха, както свирепи чакали погват из дебри планински елен със рога разклонени, [475] смъртно ранен от стрела на ловец, а пък той се изплъзва с бягство, догдето кръвта му е топла и бързи краката. Ала когато стрелата му вземе последните сили, суровоядци чакали го ръфат в усойна дъбрава. Но божество изпровожда внезапно там лъв кръвожаден, [480] в ужас чакалите бягат, лъвът сам дояжда елена. Също тъй вкупом към цар Одисея, юначен и ловък, множество силни троянци се втурнаха, а пък героят с копие сам отклоняваше трудно деня смъртоносен. Близо дотича Аякс със огромния щит като кула, [485] спря се до него и в бяг се разпръснаха вредом троянци. Бойкият цар Менелай за ръка Одисея измъкна, а пък коларят докара при тях колесницата бърза. Грозно Аякс връхлетя враговете, погуби Дорикла, син незаконен Приамов; след него уби и Пандока, [490] също Лизандра, Пираса известен и още Пиларта. Както река, придошла от снега и дъжда на Кронида, с грохот се спуска разпенена от планината в полето, влачейки дъбове сухи и много ели стволовати, тиня обилно загребва и бълва в морето шумящо, [495] тъй и Аякс велелепен се втурна тогава в полето, сваляйки много коне и мъже. Не узна това Хектор, тъй като той се сражаваше в левия край на войската до бреговете на буйния и бистроструен Скамандър, гдето най-много летяха юнашки глави и ехтеше [500] вик неугасващ край Идоменея безстрашен и Нестор. Хектор се биеше вредом и вършеше дело ужасно: с копие и с колесница разбиваше вражи фаланги. Крачка не биха отстъпили богоподобни ахейци, ако сам Парис, съпругът на хубавокоса Елена, [505] с лъка не бе отстранил Махаона, водач на войските; с остра тривърха стрела го улучи във дясното рамо. Ужас обхвана тогава ахейците, дишащи смелост, да не погине той в битката, друга насока приела. Тутакси Идоменей заговори на Нестор божествен: [510] «Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска! Хайде, скочи в колесницата, в нея вземи Махаона, бързо подкарай конете си еднокопитни към стана,