Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Какво ще кажеш, Сиси? Да си тръгнем и да откраднем няколко часа, през които да не сме император и императрица, крал и кралица, а?
Какво ми оставаше? Кимнах. Затворена в клетката на един брак, който като наивно петнайсетгодишно девойче бях смятала за земен рай, нямах друг изход, освен да продължавам да се нагаждам към обстоятелствата. Може би наистина имахме шанс да започнем отначало и да избегнем старите грешки.
Може пък Франц Йозеф да беше прав. Ако през тази или някоя друга нощ заченехме принц за Унгария, щях да направя за тази страна повече от всички политици, взети заедно. Да го възпитам в традициите на този горд народ, така както ерцхерцогинята бе направила от Франц Йозеф император по свой вкус – ето една задача, която ми обещаваше надежда и бъдеще. Вкопчих се в тази представа с целия си копнеж, с всичките си въжделения, докато предоставях на Франц Йозеф моето стройно, гъвкаво тяло, което той желаеше повече от всякога.
Изминалите години обаче не бяха повлияли положително нито на нежността, нито на деликатността му. Каквито и да са били дамите, които е ощастливявал вместо мен, те не бяха направили нищо, за да облагородят егоистичния му нагон. Или пък грешката беше моя? Докосването му не предизвикваше огън под кожата ми, оставяше ме хладна и равнодушна. Когато принадлежах на съпруга си, не изпитвах и следа от онази съдбовна слабост, която ме връхлиташе само като погледнех в очите на Дюла Андраши.
Не можех да отрека: с него бяхме създадени един за друг.
* * *
– Защо не й простиш поне в този тежък момент, Сиси? – примоли се майка ми. – Каква мъка ни сполетя, време е да забравим дребнавите недоразумения от миналото. Така повелява християнският дълг.
– За християнския дълг ерцхерцогинята трябваше да си спомни преди няколко години, мамо – отхвърлих упрека на баварската херцогиня аз. – Няма спор, съдбата я удари жестоко, но именно двете с Шарлота тласнаха клетия Макс към тази авантюра. Трябваше непременно да се докопат до корона, по възможност -императорска.
– Корона, която се търкаля в прахта, откакто Макс бе екзекутиран от онези ужасни бунтовници – вметна мама и ме жегна с поглед, сякаш аз бях заповядала на мексиканците да извършат това злодеяние. – Ти също си майка, вече загуби дете. Знаеш какво чувства сестра ми и колко се нуждае от нашата утеха.
– Макс можеше своевременно да се оттегли на безопасно място, ако собствената му майка не го заклеваше да остане в Мексико. По онова време честта беше по-важна за нея от живота му – заинатих се аз.
Колкото и да е чудно, но ако в тази драма имаше човек, на когото да съчувствах искрено, това беше Шарлота Белгийска. Тя поне се бе опитвала да помогне на Макс с всички сили, жертвайки накрая и собственото си здраве.
– Прекалено строго съдиш, Сиси – укори ме майка ми, която отначало се бе зарадвала, задето двамата с Франц Йозеф пристигнахме в Бавария направо от унгарската коронация. В момента императорът се отблагодаряваше за моята съпружеска отзивчивост, като изпълняваше и най-дребните ми желания. – Как би могла да предположи, че той се излага на такава опасност?
Спестих си отговора. Струваше ми се лицемерно и нечестно да се солидаризирам точно сега с ерцхерцогинята. Ала и аз скърбях за моя девер и окайвах неговата безсмислена и жестока смърт.
Какво ли е чувствал Фердинанд Максимилиан фон Хабсбург в утрото преди позорната си екзекуция, която, както се твърди, бил понесъл със самообладание и гордост? Дали е мислел за любимата си Шарлота, която, мъчейки се да му помогне, бе изпаднала в умопомрачение? Водена от огромното си и пламенно усърдие, тя бе изложила молбата си дори пред Светия отец в Рим, ала това последно усилие се бе оказало непосилно за здравето и за разклатените й нерви.
Потресаващата вест, съобщена на Макс със суха телеграма от Рим, беше стигнала и до Виена: Нейно Височество императрица Шарлота получила масивен мозъчен кръвоизлив и била върната в „Мирамар".
Скъпернически слова, описващи превръщането на някога красивата и елегантна княгиня в безпомощна развалина, която дори вече не знаеше коя е. До края на дните си Шарлота щеше да се нуждае от чужда помощ; почти сигурна бях, че ако беше на себе си, тя щеше да предпочете гибелта на Максимилиан пред своята зла участ.