Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 159
Перейти на страницу:

— Все би трябвало да можеш да кажеш нещо за нея.

Още преди той да е довършил изречението си, тя вече клатеше глава.

— Точно така е, както казва Зед. Никой не успя да усети никаква магия — включително аз. Калан ми каза какво е станало, когато сте открили машината. Цепнатината, където сте намерили металните лентички със символите по тях, е празна. Оттогава насетне машината не е произвела нито звук.

Ричард въздъхна отчаяно.

— Но как ги прави всичките тези неща?

Ничи отпусна скръстените си ръце и се протегна към машината.

— Какво прави? Откакто ти беше долу при нея последния път, не е помръднало нито колелце, не сме видели нито лъч светлина. Стои си безмълвна и неподвижна, както е стояла вече хиляди години.

— Но всичките тези чаркове вътре в нея се движеха и въртяха, облени в особена светлина с оранжеви оттенъци.

— И аз го видях — намеси се Калан. — Не може и двамата да сме си го въобразили.

— Не казваме, че сте си го въобразили — вдигна ръка от машината Зед и въздъхна. — А само че лично ние не видяхме нищо от нещата, които описвате. Ако не се събуди пак, няма да разберем какво точно се е случило.

Всъщност Ричард изпита облекчение, че машината е потънала в мълчание. Това означаваше, че имат един проблем по-малко за решаване. И без това все още си стоеше неразрешен въпросът с пророчеството.

Ричард отпусна длан върху равната метална повърхност.

Щом докосна машината, земята потрепери с тътена на внезапната сила на рязко задействани огромни машинни части.

С глухо тупване, разтресло земята, от центъра на машината се изстреля лъч светлина, досущ светкавица в мрака, и на тавана се появи символът — същият като предния път, същият, който бе изобразен отстрани на машината и в книгата „Регула“. Заедно с въртенето на масивните чаркове вътре се въртеше и емблемата, изписана със светлина на тавана.

Зед и Натан се спуснаха към машината и се наведоха да надникнат през процепа.

Зед посочи, надниквайки грохота и дрънченето на взаимодействащите си един с друг механизми.

— Гледай! През механизма се придвижва метална ивица, точно както го описа Ричард.

Ничи постави длани върху машината, като очевидно се опитваше да усети силата й.

Отскочи рязко назад, очевидно пронизана от болка.

— Има магически щит — каза тя, докато разтъркваше наранените си лакти и рамене.

Зед предпазливо докосна машината с една ръка, за да пробва, но по-лекичко, не като Ничи. И той се дръпна тутакси. Разтърси ръка, сякаш бе докоснал огън.

— По дяволите, права е.

— Гледайте — посочи през прозорчето Натан, като внимаваше да не се докосва до машината. — Металната лентичка се движи през светлинния лъч.

Всички чакаха безмълвно, докато Натан и Зед се взираха през прозорчето. Ричард виждаше как по лицата им пробягват лъчи светлина и части от символи.

Металната ивица се пъхна в процепа.

Ричард сграбчи Зед за китката.

— Внимавай, ще е горещо.

Зед облиза пръстите си и дръпна металната лентичка от процепа, после бързо я пусна върху машината.

Ясно се виждаха прясно издълбаните в метала емблеми. От тях продължаваха да се извиват струйки дим. Той подбутна лентичката, за да я огледа по-добре.

— Някаква идея какво пише тук? — попита Натан.

Ричард кимна, докато оглеждаше съчетанието от символи.

— Да, пише следното: „Пешката взема царица.“

— Както преди — каза Калан.

— Боя се, че…

— Вижте — посочи прозорчето Ничи, — започва да прави друга.

Още щом лентичката се пъхна в процепа, Ричард я сграбчи и обърна нагорещената плоскост върху машината.

Като видя написаното, зяпна.

Калан забеляза реакцията му и вдигна ръка на рамото му.

— Какво има, Ричард?

— Какво става? — попита и Зед. — Кажи какво пише?

Най-накрая Ричард откъсна поглед от лентичката и погледна дядо си, след това и останалите.

— Това, което пише, не бива да напуска тази стая. Ясно ли е?

Обработка The LasT Survivors: Daenerys; sqnka

Четиридесет и втора глава

В ОТГОВОР НА ТИХОТО МУ ПОЧУКВАНЕ вратата се открехна.

— Абате… — Тя отвори масивната, богато орнаментирана врата до края. — Толкова се радвам, че успя да дойдеш.

Лудвиг свали тюбетейката си и сведе почтително глава.

— Нима бих могъл да устоя на поканата на най-красивата кралица в Двореца?

Сдържаната й усмивка придоби властност. Думите на абата бяха прекомерно ласкателни и тя го усети. Въпреки това й доставиха удоволствие.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)