Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Капитане — тихо повика Ерен. — Готови сме.
На трапа се появи мъж и бавно се спусна надолу. Беше малко по-висок от среден ръст и мършав, а на пояса носеше дълго острие.
Той слезе на дока и спря извън обсега на острието на Тави, но в обхвата на своето оръжие. Изражението на лицето му беше откъснато и хладнокръвно, а предпазливите му и пресметливи очи издаваха професионален мечоносец.
— Това е капитан Демос — каза Ерен. — Той е човекът, който ме докара навреме в Алера, за да ви предупредя за флотата на канимите.
Демос кимна на Тави.
— Кой си ти?
— Руфус Сципио — отговори Тави.
Демос примигна и сви рамене.
— Добре. Ерен казва, че имаш работа.
— Трябва да стигна до столицата и обратно. Трябва да транспортирам нещо тайно. Можеш ли да го направиш?
Демос сви рамене.
— Може би. Ако цената ме устройва.
— Тогава нека да обсъдим цената — каза Тави.
— Аз не се пазаря — отговори Демос. — Или плащаш, или си търсиш някой друг.
За момент Тави безмълвно изучава мъжа. После сви рамене.
— Колко?
— Петстотин орела — отговори Демос. — Само за транспорта. Подкупите са допълнителна такса. А също и храната. Плащаш половината в аванс, другата половина — след приключване.
Тави погледна Ерен, който кимна.
— Става — каза Тави.
Демос ги погледна и двамата, а после и останалите.
— Нека да изясним. Ти може да ме наемаш, но на моя кораб капитанът съм аз. Не се подчинявам на заповеди. Аз ги давам. Ако ти заповядам, трябва да изпълняваш, или останалата част от пътя ще плуваш.
— Разбрах — каза Тави.
— Все още ли си съгласен на сделката?
Тави протегна ръка на Ерен.
Курсорът сложи тежка кесия в нея. Тави хвърли кесията на Демос, който я хвана с ловко движение на ръката.
Демос подхвърли веднъж кесията в ръката си и кимна. По лицето му се мярна изражение, което, ако не беше задушено още в зародиш, можеше да се превърне в усмивка.
— Много добре, сър. Добре дошли на борда на „Слайв“. Отплаваме след половин час.
Той се обърна, качи се на кораба и започна да раздава команди. Хората започнаха да се движат по палубата, подготвяйки въжета и платна.
Тави се намръщи при вида на кораба.
— Ерен.
Младият курсор кимна и вдигна ръка, намръщено концентриран.
Изведнъж въздухът започна да оказва натиск върху ушите на Тави, причинявайки повече дискомфорт, отколкото болка.
— Добре — каза Ерен. — Това е всичко, което мога да направя.
Тави кимна.
— Колко време ще ни отнеме да стигнем там с кораб?
— Около три седмици — тихо каза Ерен.
— Твърде дълго — каза Тави.
— Не мисля, че си го обмислил добре — каза Ерен. — Да предположим, че сега имаме паланкин. Какво ще направиш? Ще им кажеш да летят до Сивата кула и да чакат твоето завръщане с деветфутов космат затворник, а след това ще се върнеш обратно? Всеки рицар Аери, който може да се откъсне от земята, ще тръгне да преследва паланкина, за да го върне обратно.
— Какво? — попита учудено Кайтай.
— Какво? — каза притеснено Исана.
Арарис издаде приглушен звук, но не се обърна.
Тави се намръщи.
— На кон също не можем да ги изпреварим.
— Точно така — каза Ерен. — Само ако знаехме някакъв начин дискретно да изведем привличащия внимание каним от столицата, без да бъде хванат.
Тави му хвърли кос поглед. На лицето на Ерен играеше усмивка. Тави се намръщи, след което се плесна с длан по челото.
— Това вече е правено. Някой успя тайно да изведе Сари от столицата и незабелязано да го върне обратно в родината на канимите.
— Точно така — каза Ерен.
— И ти си разбрал как са го направили?
Ерен се ухили.
— Дори повече. Разбрах кой го е направил.
Тави погледна кораба.
— Виждам.
— Алеранецо — каза Кайтай. — Може би е време да ни кажеш какво правим.
Тави прехапа устни, после кимна.
— Ние отиваме в Алера Империя. Смятаме да проникнем в Сивата кула, за да освободим посланик Варг, да го транспортираме обратно при Насаг и да го разменим в знак на добра воля, за да прекратим бойните действия в долината.
Арарис издаде още един сподавен звук.