Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Айман изфуча като парна машина, която се освобождава от налягането, и положи усилие да се успокои. Седна и впери поглед в ученика си.
— Знаеш ли какво е демокрация?
Въпросът смути Ахмед.
— Ами… демокрацията е… демокрация означава да можем да си избираме ново правителство.
— Което е свързано с големи и тежки последствия. Представи си, че правоверните са малцинство и избраното правителство се окаже кафир. Какво става тогава? Ще приемем да ни управляват кафирун?
Изправен пред възможност, над която никога не се беше замислял, ученикът се намръщи загрижено.
— Да, не бях се замислял над това.
— И това е само най-малкият ни проблем — побърза да добави Айман. — Големият проблем е теологически. А той е непреодолим.
— Не разбирам…
— Кажи ми, кой е истинският закон, който трябва да следват хората?
— Божият закон, шериата.
— Но нима не виждаш, че демокрацията дава право на хората сами да издават закони? При демокрацията хората решават какво може и какво не може да се прави, какво може или не може да се забрани. Това е срещу исляма! В исляма хората нямат власт да решават какво е законно или не. Това може да реши само Аллах! Прелюбодейците трябва да бъдат пребивани с камъни до смърт, дори и хората да не са съгласни с това наказание. Бог е този, който създава закона, а не хората! Божият закон е изложен в Свещения Коран и в сунната на Пророка, мир нему, и хората, независимо дали им харесва, или не, трябва стриктно да се придържат към него. Не го ли направят, стават кафирун и обществото потъва в джахилия. Ето защо демокрацията е неприемлива за исляма. Като отнема властта от бога и я предава на хората, демокрацията сее ерес и политеизъм.
— Но аз четох, братко, че Америка иска да има демокрация при исляма…
Айман прихна.
— Това ме разсмива! — възкликна той. — Така може да говори само човек, който не познава исляма! Или, по-вероятно, който мисли да разруши исляма! Да се каже, че правоверният може да е демократ, е все едно да се каже, че правоверният може да е политеист. Двете неща са несъвместими, все едно да искаш да смесиш вода със зехтин! Демокрацията предвижда свобода на вероизповеданията, включително правото на хората да променят вярата си, а това противоречи на исляма, както добре знаеш! Та нали Пророкът, мир нему, е постановил смъртна присъда за вероотстъпниците! Как може това да се съвмести със свободата на вероизповеданията? Демокрацията предвижда също свобода на словото, което означава, че е възможно да се критикуват повелите и решенията на Аллах. А ислямът категорично забранява това.
— Имате право — съгласи се Ахмед. — Макар че не знам къде е тази забрана.
— В сунната. Има и хадис, който разкрива, че Пророкът, мир нему, попитал група приятели: „Кой ще се заеме с Кааб бин Ашраф?“, имайки предвид един поет, който критикувал Мохамед, мир нему. Мъж на име Мохамед ибн Муслема попитал: „Искаш да го убия?“. Пророкът, мир нему, отговорил: „Да“. Муслема отрязал главата на поета и Мохамед, мир нему, казал: „Ако той и приятелите му, споделящи неговите виждания, си бяха мълчали, нямаше да бъдат убити. Но той ни оскърби с поезията си и всеки от вас, ако стори същото, ще заслужи меча като него“. Този хадис показва, че не може да се критикува ислямът и че наказанието за всеки, който го стори, е смърт. Всъщност повече от очевидно е, че не могат да се отправят критики към исляма. Как е възможно почитта към бога да се сравнява със свободата на словото? Как може ислямът да се съвместява с демокрацията? — Поклати глава и по лицето му се прокрадна уморена усмивка. — Знаеш ли какво всъщност искат американските кафирун?
Ахмед остана мълчалив, изчаквайки Айман сам да си отговори на въпроса.
— Издекламирай сура 5, аят 51.
Ученикът отново се съсредоточи.
— „О, вярващи, не вземайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях“.
— Онова, което Аллах казва в този аят, е, че не можем да бъдем приятели с хората на Писанието и не бива да им се доверяваме. Това се казва и на други места в Свещения коран, като сура 3, аят 100. Би било наивност да вярваме, че евреите и християните са добронамерени, когато анализират ислямската история и правят предложения за нашето общество, каквото е това с демокрацията. Когато излизат с подобни идеи, онова, което наистина искат, е да разклатят основите на исляма и да разрушат структурата на нашето общество. Проповядвайки свобода, демокрация и човешки права, християните кафирун нападат исляма с мощни интелектуални оръжия.