Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Ира се повъртя в леглото още, кажи-речи, цял час, но после пак стана и запали лампата. Не, няма да чака до сутринта. Нали Коротков й каза да се обади незабавно, по всяко време на денонощието. А на него това му е работата, знае какво говори човекът и щом като е заръчал така, значи така трябва, така е редно. За общата им работа. За Наташа. Сам каза, че безопасността на Наташа зависи от тях двамата, от това как ще постъпват и колко бързо ще я открият, за да я спасят. Майната му на благоприличието, тя трябва да се обади.
Ира излезе на пръсти в коридора. Беше четири часът, всичко тънеше в дълбок сън. Без да пали светлината, тя драсна клечка кибрит, за да види телефонния номер на картичката, свали слушалката и опипом набра първия. Почти веднага се обади сънен мъжки глас.
— Юрий Викторович? — едва чуто прошепна Ира в слушалката, прикривайки микрофона с шепа.
Мъжът отсреща изобщо не я чу.
— Алло! — ядосано натърти той.
— Юрий Викторович — каза девойката малко по-високо.
— Да, слушам ви — вече по-спокойно отговори той. Явно чу.
— Аз съм, Ира. Терехина.
— Какво се е случило? Не е ли удобно да говорите? — веднага се досети Коротков.
— Да — прошепна тя.
— От къщи ли се обаждате?
— Да.
— Някой е идвал при вас, така ли?
— Да.
— Кога? Днес ли?
— Да.
— През деня или вечерта?
— Вечерта.
— Нали в пет излизате на работа?
— Да.
— Тогава в пет без петнайсет ще ви чакам на последния етаж на вашата сграда, до вратата за тавана. И вие ще ми разкажете всичко. Разбрахте ли?
— Да — с облекчение отговори девойката.
Ира се върна в стаята и пак си легна, но без да гаси лампата — така и така след половин час трябва да става, няма време за сън. Ето че човекът не се ядоса, задето му се обади в четири сутринта. Значи е постъпила правилно. След четиридесет минути той ще дойде и тя ще му разкаже всичко, а после той ще я посъветва как трябва да постъпи. Тя няма право да върши каквото и да било на своя глава, защото става дума за Натка, Наташенка, нейната сестричка, която е съвсем безпомощна и не може да се защити по никакъв начин. А самата Ира добре си знае мястото, с това никакво образование, седемте класа в нормалното училище все можеш да ги приемеш за нещо, ама годините в интерната изобщо не влизат в сметката, никакво учене не беше онова там, жалка история! Непрекъснати пиянства и скандали, всеки от всекиго крадеше, дори от персонала. Нямаше къде да си приготвиш и домашните. Пък и учителите бяха едни — пълна скръб, сигурно работата в интерната не е престижна, там пращат най-некадърните, мислят си, че щом децата са сираци, нямат нужда от добри знания. Така че тя, Ира Терехина, ясно съзнава, че няма право да се смята за по-умна от другите. А тия хора работят, имат специално образование, набирали са много знания и опит и щом казват кое трябва и кое не трябва да се прави, тя е длъжна да ги слуша. Те няма да й дадат лош съвет.
Точно в пет без петнайсет Ира тичешком се качи на последния етаж. До вратата за тавана стоеше Коротков и пушеше цигара. Като се оплиташе и почти предъвкваше думите от вълнение, тя припряно му разказа за снощното посещение на непознатия мъж в „Глория“.
— Кой е този Олег? — нервно я прекъсна Коротков.
— Мой познат.
— Отдавна ли се познавате?
— Не, близо две седмици.
— Какъв е, с какво се занимава?
— Каза ми, че работи като частна охрана, ама вчерашният тип намекна, че май бил в органите за сигурност. Лъже, нали?
— Как му е фамилното име на Олег?
— Не знам — притеснено отговори тя.
За първи път Ира си даваше сметка, че действително не знае фамилното име на Олег. Той самият не й го беше казал, а и тя не се сети да го попита. Пък и защо й трябва да го знае? Зер ще му ражда деца, та да ги записва на негово име…
— Знаете ли поне каква кола кара?
— Не — отново поклати тя глава. — Беше червена, някаква чужда марка. Вносните коли не ги различавам.