Дясната ръка на Бога

Брудуонската армия маршируваше. Стела си нямаше представа къде се намират, колко далеч са от границата на Фалта и колко време ще им е нужно, за да я достигнат. Но знаеше, че войската, чиято подготовка бе съзряла, е непобедима. Дори тя можеше да разбере това. По време на дългия преход на запад момичето узна същинската степен, в която тези бойци споделяха безскрупулността на своя Господар.

Някъде около седмица след началото на прехода — Стела бързо бе изгубила представа за времето, пък и то нямаше значение — армията спря в ранния следобед, макар обичайно спирането да ставаше едва при залез-слънце. На Стела бе разрешено да наблюдава случващото се, несъмнено като пореден урок, от който да си извлече съответните поуки. Но дори и да не беше допусната, пак щеше да чуе достатъчно, за да разбере.

По време на пътуването тя бе забелязала, че войниците биват разделени по цвят. Всеки войник, без значение дали кавалерист, пехотинец или резерва, носеше цветен нагръдник. Това деление не се отнасяше до йерархията, защото бе виждала генерали и пехотинци да споделят един и същи цвят. Затова тя предположи, че цветовете указват произхода. През последните три дни носилката й се бе озовала до част от армията, чийто цвят беше червеното. Тези бойци не отговаряха на очакванията й за кръвожадна и зла орда. Изглеждаха най-дружелюбни от всички, които бе съзирала досега.

Ранното спиране беше предизвикано от техен генерал, херцога на Рудос, получил съобщение от конен пратеник. Въпросният разузнавач бе сред онези, на които бе възложено да не допускат разпръскването на армията, да следят за правилната посока, да улавят дезертьори и да се грижат за набирането на допълнителни припаси. Тъй като в момента прекосяваха суха хълмиста земя, Стела предполагаше, че именно последната задача ще ангажира по-голямата част от времето на разузнавачите.

Така и се оказа. Докладът на разузнавача говореше за село, намиращо се на половин ден път на юг, отказало да предостави провизии за армията. Селските първенци се били оправдали с неотдавнашна чума и слаба реколта, но имаше подозрение, че същинската им цел е получаването на повече пари.

В този момент към тях се приближи облечен в черно конник. Стела бе научила, че тези тъмни ездачи са личните слуги на Рушителя, ползващи се с власт, надвишаваща дори тази на генералите. Той чу последната част от доклада. За момент очите му се изпразниха. Стела знаеше какво ще последва, затова побърза да се извърне, борейки се с поредна вълна от страха, започнал да въплъщава съществуването й.