Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Безбожникът [bg]

Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:

След битката при Граник, когато разбива войската на Дарий Трети, Александър Македонски кръстосва Запада на Персийската империя като гладен хищник. Градовете падат един след друг в негова власт. Но когато Александър навлиза в току що завоявания Ефес победният ход на кампанията му е застрашена от поредица от убийства. Загиват видни граждани на Ефес, носят се всевъзможни слухове, има опасност да бъде опетнено името на младия цар, които е обещал да въведе ред и законност в разкъсания от партийни борби град. Най-вероятният извършител на убийствата е загадъчен персийски шпионин, известен само под прозвището “Кентавъра”.
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 125
Перейти на страницу:

— Предупредили са те, нали? Шпионите ти? Беше прекалено спокоен и съобразителен.

— Какви шпиони? — подразни го царят.

— Агис, Дион или Пелей?

— О, да, те всички са шпиони — Александър отпи от виното. — Татко им плащаше, за да създават размирици, аз продължих да го правя. Агис ме предупреди да внимавам с вдовицата на Демад.

— На всички ли вярваш?

— Не вярвам на никого — отвърна царят. — Освен на теб, Хефестион и мама — той шумно въздъхна. — Току-що получих писмо от нея — не й харесва Антипатър, когото оставих в Македония да я пази. Той се оплаква от нея, а тя — от него.

— Но майка ти винаги печели?

— Майките винаги печелят — усмихна се Александър. — Една сълза на Олимпиада струва повече от хиляди писма на пълководеца Антипатър.

Все още отпивайки от виното, Александър отиде до картата и повика с жест Теламон. Картата представляваше правоъгълно платно, около три метра дълго и два широко, достоверно изображение на империята на Дарий. Бяха отбелязани речните граници, главните градове и царският път, който свързваше Ефес с Персеполис на изток и крайбрежните пристанища на запад. Александър коленичи.

— Да можеше картографът, който я е направил, да работи за мен! Виж, Теламоне, ето я река Граник, царския път, Троя, Абидос — той проследи западния бряг на персийската империя. — А ето го Милет, важно пристанище. Градоначалникът се съгласи да ми го предаде, но той е роден лъжец. Като всички милетци — само приказват, но нищо не вършат. Ще ми затвори портите. Милет е добре укрепен. Виж как го е изобразил картографът — обграден е от три стени. Зад тях лежи градът, а Лъвската порта, входът към него, е защитена от това островче — Александър почука с пръст по картата. — На него е построена непревземаема крепост. Имам нужда да завзема Милет, ако искам да докарам нови войски или се наложи набързо да се оттегля. Нещо повече, ако завладея Милет, ще контролирам по-голямата част от крайбрежието — той отпи от виното и потупа Теламон по рамото. — О, впрочем, чух как успешно си се справил в Дома на Медуза. Трябваше да бъдеш по-предпазлив, можеше да те убият и какво щях да правя аз тогава? Е, поне спечелих нещо от Кентавъра. Ще изпратя някои от перлите на мама. Открих също прекрасна брошка и пръстен — наредих да ги отнесат на твоята червенокоса държанка.

— Тя не ми е държанка, но съм ти благодарен.

— И би трябвало! — Александър го мушна с пръст в гърдите. — Само бъди внимателен, това е всичко — той се приближи, разноцветните му очи примигнаха хитро. — Не бива да умираш преди мен, Теламоне! Освен това издадох онази прокламация! Но ще заловя ли някога онзи, който е отговорен за клането в храма на Херакъл? Как да докажа, че Артемида иска портретът ми да стои в нейния храм? И, което е по-важно, как ще завзема Милет? Имаш ли някакви идеи, лекарю?

Теламон се взря в картата. Беше ходил два пъти през живота си в Милет. Беше виждал укрепленията — високите здрави стени, непреодолимите порти, охранявани от наблюдателните кули.

— Имам обсадни машини — продължи Александър, — но знаеш ли кой е най-големият проблем, Теламоне? Имам само сто и шейсет триреми, управлявани от атиняни, на които не вярвам изобщо, а и те са далеч от тук. Персите пък имат флота от петстотин първокласни бойни кораби.

— Кой командва гарнизона на Милет?

— Нашият стар приятел, родоският наемник Мемнон. Затова съм сигурен, че градоначалникът ще откаже да ни пусне в града.

Теламон затвори очи и изстена. Мемнон мразеше Александър от душа. Сега военен съветник на Дарий, той непрестанно предупреждаваше персийския цар да не влиза в битка с Македонеца, а да го изтощи с дълги обсади и тактиката на опожарената земя. Изглежда Мемнон беше на път да успее.

— Той няма да излезе и да се бие, нали? — промърмори Теламон. — Мемнон ще затвори портите и ще разположи хората си по стените. Ако превземеш една стена, той ще се оттегли зад втората, а после — зад третата. Ако влезеш в града, ще трябва да превземаш всяка улица къща по къща, стая по стая. А ако реши, Мемнон може да се оттегли с флотата.

— Главнокомандващият й наскоро е потушил въстание в Египет — отвърна Александър. — Според нашите шпиони се е възползвал от попътния вятър и корабите му скоро ще наближат Милет.

— Могат ли да акостират там?

— Не, пристанището е твърде малко — прекъсна го Александър, — но ще могат да снабдяват Мемнон с оръжие, храна и каквото му е необходимо, както и с подкрепления. Искам да измисля как да се справим с персийската флота.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)