Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Гул’дан едва успя да изтръгне бокала от ръцете на Гром, когато оркът се скова и потръпна. За миг се сви на две и от тълпата се чу разтревожено шушукане. Дуротан зяпна ужасен, виждайки как превитото тяло на Гром пулсира и се тресе. Пред очите му тесните за орк рамене на Гром се разшириха. Бронята му изскърца върху вече новото му мощно тяло. След това Гром бавно се изправи. Висок както винаги, но трансформиран от зелената течност — по-силен и с внушителни мускули, той се обърна към тълпата.

Дуротан успя да забележи, че лицето му изглежда гладко и здраво, и с изключение на татуираната му брадичка… напълно зелено. Гром отметна глава назад и отново изрева.

Викът му беше по-силен, отколкото Дуротан го беше чувал. Беше почти като звуков нож, който прорязва тялото и го оставя в кървящи рани. Дуротан запуши уши, като всички останали, но не можа да откъсне поглед от лицето на Гром. Очите на орка сега светеха в червено.

— Как се чувстваш, Гром Хелскрийм от клана Уорсонг? — попита Гул’дан особено спокойно.

По лицето на Гром бе изписано задоволство, сякаш почти до болка и той явно търсеше точните думи.

— Чувствам се… прекрасно! Чувствам се…

Той спря и изрева за трети път, като че ли само дивият рев можеше да опише състоянието му.

— Искам да разкъсвам дренайска плът! Искам дренайска кръв по лицето си… Ще я пия, докато остана без дъх! Дайте ми кръвта им!

Гърдите му се повдигаха от вълнение, а ръцете му се свиваха в юмруци. Той изглеждаше готов за атака на цял град с нищо друго, освен двете си голи ръце… и Дуротан си помисли, че може и да спечели битката. Хелскрийм даде знак на клана си.

— Гласове на Уорсонг! Излезте напред! Никой от вас няма да бъде лишен от този екстаз!

Воините от Уорсонг се втурнаха напред, нетърпеливи да почувстват това, което вождът им чувстваше. Чашата премина през ръцете им и един по един те отпиха от нея. Всеки от тях за миг потръпна от болка, всеки от тях премина през тази болка, за да достигне до очевидната наслада и увеличена сила. И очите на всички, които пиха, станаха блестящо червени.

Блекхенд наблюдаваше все по-намръщено. Когато последният воин от Уорсонг отпи, той изсумтя.

— Аз ще пия! — настоя той, грабна чашата и отпи голяма глътка.

Блекхенд стисна гърлото си за момент, но замълча, докато тази тъмна магия, каквато и да беше тя, вършеше дяволското си дело. Той беше свалил бронята си и мускулите, които се издуха под изпънатата му зелена кожа, се виждаха ясно. И когато накрая вдигна очи, те светеха в червено.

Блекхенд даде знак на синовете си Мейм и Ренд, които се втурнаха напред, нехайно избутвайки орките, стоящи на пътя им. Дуротан видя как Гриселда, единствената дъщеря на Блекхенд, се поколеба, преди и тя да пристъпи към чашата. Блекхенд я изгледа подигравателно.

— Ти не — изръмжа той.