![Възходът на Ордата [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/2/vzhodt-na-ordata-bg-lp-download.jpg)
Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
Пръстите му се разтрепериха, когато взе едно парче пергамент. Беше принуден да се спре за известно време и да се успокои, преди да напише каквото и да е. Най-накрая той надраска едно кратко съобщение, напудри мастилото и нави свитъка. Вълкът беше беззъб… но не беше забравил как да се бие.
Още заповеди за атаки. На Дуротан беше започнало да му писва от тях. Вече нямаше време за почивка, само битка, поправяне на брони, ядене на все по-жилесто и сухо месо, спане на земята и после пак битка. Беше отминало времето на барабаните, празниците, смеха и ритуалите. На хоризонта идеалният триъгълник на Планината на духовете беше заменен с тъмен, зловещ образ на острие, от което от време на време се издигаше черен пушек. Някой твърдяха, че в планината спи някакво същество, което един ден ще се събуди. Дуротан вече не знаеше на какво да вярва.
Когато вестоносецът си отиде, той разви свитъка и започна да чете отегчено. Но скоро започна смаяно да се облещва и докато го прочете до края, вече се потеше и трепереше. Той вдигна поглед от страх да не би някой да е успял да надникне в съдържанието на писмото. Покрай него минаваха орки, яздещи вълци, а по грубите им кожи и очукани брони се виждаше напластен прах. Никой не го удостои с повече от един бърз безразличен поглед.
Дуротан побърза да отиде при Драка, единствената в света, на която можеше да довери такава информация. Докато четеше писмото, очите й все повече се разширяваха.
— Кой друг знае за това? — попита тихо тя, опитвайки се да запази спокойно изражение.
— Само ти — отвърна също толкова тихо той.
— Ще кажеш ли на Оргрим?
Дуротан поклати глава. Сърцето му се сви от болка.
— Не смея. Той е дал клетва да докладва за всичко на Блекхенд.
— Дали Блекхенд знае за това?
Дуротан сви рамене.
— Нямам представа кой какво знае. Аз знам единствено това, че трябва да защитя хората си. И възнамерявам да го направя.
Драка се вторачи в него.
— Ако целият клан не направи това… ще привлечем внимание. Рискуваш да бъдеш наказан. Може би дори отлъчен или убит.
Дуротан заби пръст в писмото.
— Всеки един от тези варианти е по-добър от това, което ще се случи, ако се подчиним. Не! Заклел съм се да защитавам клана си. Няма да го предам на… — той със закъснение осъзна, че е повишил тон и е привлякъл погледите на няколко орки. — Няма да го предам на това.
Очите на Драка се насълзиха и тя сграбчи ръката му. Ноктите й се впиха в плътта му.
— Ето затова станах твоя съпруга — каза пламенно тя. — Толкова се гордея с теб.
Деветнадесет
Гордея се с наследството си. Гордея се, че Дуротан и Драка са мои родители. Гордея се с това, че Оргрим Дуумхамър ме смяташе за приятел и ми довери водачеството на хората, които обичаше.
Гордея се с храбростта на родителите си… и в същото време ми се иска да можеха да направят повече. Но не съм на тяхното място. Много е лесно да седна и, живеейки в безопасност и удобство, десетки години след случилото се да кажа: „Трябваше да направите това“ или „Трябваше да кажете това“.
Не мога да съдя никого, с изключение на шепата орки, които много добре са знаели какво правят, знаели са, че жертват живота и съдбата на хората си в замяна на собствената си изгода, и са го направили с радост.
А що се отнася до останалите… Мога само да поклатя глава и да се благодаря, че не съм бил принуден да се изправя пред техния избор.
Гул’дан беше толкова развълнуван, че едва се владееше. Той с нетърпение очакваше този момент, още откакто Кил’джейден за пръв път спомена за това. Вещерът искаше да напредва по-бързо дори от господаря си, но Кил’джейден само се беше засмял и после го бе помолил за търпение.
— Видях ги, още не са готови. Всичко зависи от точния момент, Гул’дан. Един удар, нанесен по-рано или по-късно, няма да убие, а само ще нарани.
Гул’дан прие думите на Кил’джейден за странна метафора, но разбра какво иска да каже с тях. И сега, най-сетне Красивия беше решил, че орките са готови за последната стъпка.
Черния храм имаше централен двор, открит за нощното небе. Когато мястото принадлежеше на дренаите, то беше градина с триъгълен басейн по средата. През последните няколко седмици завоевателите бяха пили до насита от сладката чиста вода, без да си правят труда да го напълнят отново и сега басейнът не беше нищо повече от едно празно пространство, оградено от камък и плочки. Дърветата и цъфтящите растения, които го заобикаляха, отдавна бяха мъртви, след като изсъхнаха удивително бързо. По искане на Кил’джейден сега Нер’зул и Гул’дан стояха до празния басейн. Никой от двамата не знаеше какво предстои.