Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Той стоеше отегчен в двора и чакаше заповеди. Блекхенд поведе вълка си към Цитаделата, откъдето всички можеха да го виждат добре. Днес беше ветровито. В това пусто място нямаше нищо, което да възпира вятъра и знамената на различните кланове яростно плющяха.

— Предстои ни дълъг марш — извика Блекхенд. — Получихте указания да приготвите запасите си. Надявам се, че сте го направили. Воини, оръжията ви трябва да са готови, а броните ви — здрави. Лечители, подгответе лековете, отварите и превръзките си. Но преди да потеглим на война, ще поемем към триумф.

Той вдигна ръка и посочи към мрачната планина, която стърчеше към небето и изпускаше черен пушек в далечината.

— Това е първата ни цел. Ще изкачим планината… а това, което ще се случи там, ще се помни цяло хилядолетие. Ще настане време, в което орките ще познаят невъобразима сила.

Той замълча, за да остави думите му да попият у всички и остана видимо доволен от шушукането, което се надигна сред тълпата. Дуротан се напрегна. „Значи… ще бъде днес…“

Типично за всеки, който никога не говори излишно, Блекхенд завърши речта си с „Напред!“. Ордата с готовност се втурна напред, любопитна и развълнувана от думите на Военачалника. Дуротан бързо се обърна към Драка, която просто кимна одобрително на плана му. После, полагайки усилия да мести тежките си крака, той последва помитащото движение на тълпата.

Имаше тясна стръмна пътека, която по средата на пътя до димящата планина водеше до едно широко плато. На Дуротан то му изглеждаше неестествено равно, сякаш някой бе отсякъл с меч парче от планината. При мисълта за това го побиха тръпки. Изглежда напоследък много малко неща в живота му бяха естествени. Три големи плочи от черен, полиран камък лежаха в редица, частично побити в земята. Те бяха красиви, но в същото време и зловещи. Орките бяха изморени от дългото изкачване под яркото слънце, в пълно бойно снаряжение и натоварени с провизии, и Дуротан се чудеше защо бе всичко това. Нямаше голяма логика воините да се изтощават преди битка. Може би атаката щеше да се проведе на другата сутрин, след като всички са добре отпочинали.