Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Вече познатият рог, който будеше Ордата и събираше воините в двора, прозвуча малко преди зазоряване. Дуротан не беше спал, вече не можеше да спи. Той и Драка мълчаливо станаха и започнаха да се обличат. Изведнъж той дочу как тя рязко си поема дъх. Веднага се обърна и видя, че се е вторачила в него с широко отворени очи.

— Какво има? — попита той.

— Твоята… кожата ти — каза тихо тя.

Той погледна надолу към голите си гърди. Кожата му беше суха и люспеста, а като я почеса, плътта под нея изглеждаше… зелена. Той си спомни, че съвсем наскоро беше забелязал същото нещо у Гън.

— От светлината е — каза той, опитвайки се да увери не само нея, но и себе си.

Тя обаче не се лъжеше лесно. Драка вдигна ръката си и я почеса. Нейната кожа също беше зелена. Тя вдигна тъмните си очи към него. И двамата го видяха. Не беше от светлината.

— Какво се случва с нас? — попита Драка.

Дуротан не можеше да отговори. Те продължиха да се обличат мълчаливо, а когато той отиде в двора да чака, очите му продължаваха да се взират в ръката му, въпреки че зелената му кожа беше скрита под металната броня.

Известието за събирането се беше получило миналия следобед по време на тренировка с някои от по-младите орки. Дуротан все още не можеше да свикне с това да вижда деца, едва проходили преди няколко месеца, да размахват мечове и секири с невероятна сила. Те изглеждаха доволни, дори щастливи от новото си положение, но Дуротан с мъка се сдържаше да не поклати глава всеки път, когато ги види.

Дуротан осъзна, че дори не може да почувства любопитство относно следващата им цел. Тя щеше да е същата като предишната — клане, гняв, оскверняване на трупове. Отскоро дори телата на загиналите от Ордата бяха оставяни на бойното поле, вземаха само оръжията и броните им, за да ги използва някое живо тяло. Понякога приятел или роднина на паднал орк коленичеше да се поклони за миг пред някой труп, но и това вече се случваше все по-рядко. Бяха отминали дните, когато загиналите славни другари бяха връщани у дома, за да бъдат ритуално изгорени на клада, с церемония по изпращането на духовете им при предците. Сега нямаше време за ритуали, клади или предци. Нямаше време за мъртвите. Явно нямаше време за нищо, освен за избиване на дренаи и поправяне на оръжия и брони, за да може Ордата да продължи марша си напред.