Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

То се извисяваше високо над него. Парчета земя се разхвърчаваха, щом помръднеше четирите си завършващи с копита крака и размахаше огромните си жилави криле. Косата му приличаше повече на грива, спускаше се под формата на зелени израстъци по врата му и назад по гърба. Зелените му очи проблясваха като огнени звезди, а щом отвореше устата си, зловещите му бивници отразяваха слабата светлина. Изглежда имаше няколко реда остри зъби, а щом чу рева му, на Гул’дан му се прииска да се свлече на земята и да заплаче от ужас. Но някак си успя да остане на крака и да замълчи пред чудовището. То вдигна юмруци и яростно ги размаха, после се наведе и огледа свитите орки.

„Какво е това нещо?“ — изкрещя безмълвно Гул’дан.

Изведнъж се появи Кил’джейден, погледна към Гул’дан и се усмихна свирепо.

— Посрещнете моя лейтенант Манорот. Той ми служи добре и ще продължи да го прави. В другите светове го наричат Унищожителя. Но тук той е ваш спасител, Гул’дан — измърка Кил’джейден и изведнъж на орка отново му призля. — Ти знаеш какво предлагам на хората ти.

Гул’дан преглътна тежко. Той не смееше да погледне към Нер’зул, чийто поглед усещаше върху гърба си. Да, той много добре знаеше какво предлага Кил’джейден. Власт, която не можеше да си представи… и вечно робство. Кил’джейден беше предложил първо на Нер’зул, но страхливецът се отказа. Той не искаше да обрече хората си на гибел. Гул’дан не притежаваше подобни скрупули. Той мислеше единствено за наградата, която Кил’джейден му беше обещал.

— Знам, Велики — каза Гул’дан, изненадан от силата и увереността на гласа си. — Знам и приемам щедрото предложение на господаря си.

Кил’джейден се усмихна.

— Отлично — отвърна той. — Ти си по-мъдър от предците си.

Уверен и въодушевен, Гул’дан се обърна злорадо към Нер’зул. Старият шаман умолително впери очи в бившия си чирак. Той не смееше да говори, разбира се, но нямаше и нужда. Дори на слабата светлина на звездите изражението му беше ясно видимо.

Устните на Гул’дан се извиха около бивниците му и той се обърна към Манорот. Той все още бе ужасно внушителен, но страхът на Гул’дан се беше стопил на фона на жаждата му за власт. Той се взря в съществото, осъзнавайки, че и то като него е високо ценено от онзи, на когото и двамата служат. Те бяха братя по оръжие.

— Само едно специално острие може да направи това, което искам от теб, Гул’дан — каза Кил’джейден.

Той протегна ръка. Камата изглеждаше нищожна в огромната длан, върху която лежеше, но когато Гул’дан я хвана в ръка, се оказа доста голяма.