Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Няма от какво да се боите. Само веселие очаква тези, които ми се заклеха във вярност! — извика то с глас, пронизващ мозъка на костите. — Аз съм Кил’джейден Красивия, този, който ви подкрепя от самото начало. И съм с вас и сега, когато ви предстои най-славната битка. Преди дренаите заговорничеха срещу вас, скривайки цял град от очите ви. Но вие унищожихте този град, както и още други, и завладяхте храма им. Остава една последна битка и врагът ще бъде елиминиран. Зеленият кристал, който преди криеше град Телмор, сега крие гибелта им. Кела мен самир ламаа кал.

И илюзията изчезна. Пред тях стояха десетки катапулти, тарани и всякакви други обсадни оръжия. До бойните машини мълчаливо и мирно стояха огрите, а по глуповатите им лица бе изписана решителност. Те носеха оръжия, подходящи за размерите им и Дуротан осъзна, че има поне трийсетина, готови за битка. До тези създания огромните оръжия изглеждаха като детски играчки.

— Има още… — продължи Кил’джейден и махна с ръка.

Уорлоците изреваха и за миг се хванаха за главите, но после примигнаха и се ухилиха доволно.

— В съзнанията ви бяха налети нови заклинания. Използвайте ги добре. Избийте дренаите… сега!

Кръвожадните орки се втурнаха напред, като че ли им беше отворил портите на града. Някои от тях се насочиха към оръжията, които щяха да разбият градските стени, и започнаха да ги избутват със сила, каквато Дуротан досега не беше виждал. Огрите моментално се присъединиха към тях, придвижвайки тежките машини с бодра крачка. Други орки бяха завладени от жаждата си за кръв и се затичаха право към града. Дуротан не знаеше какво ще направят, когато стигнат там, но той и кланът му чинно ги последваха.

Бойните машини, задвижвани от огри и орки, тътнеха напред. Но още преди да се позиционират, стените на града бяха атакувани. Огромни камъни със зелен блясък се появиха от небето и посипаха града. Кулите и цитаделите, които се извисяваха над градските стени, бяха разбити, а самите стени вече се пропукваха на много места. Но атаката не беше само камъни, които се изсипват от небето, а това, в което се превръщаха, след като паднеха на земята.

Отначало бавно, а после с ужасна скорост, съществата, които явно бяха изградени от същия светещ зелен камък, се изправиха на крака и атакуваха. Те се блъскаха в стените, присъединявайки се към обикновените камъни, изстрелвани от катапултите и огромните дънери, които се засилваха в огромните порти на града. Дървените врати допълнително се разтърсваха и от ударите на двама огри, които ги блъскаха с боздуганите си. Дуротан можеше да чуе отвътре викове от гняв и ужас, докато дренаите се опитваха да се преборят със съществата — инфернали48, както ги наричаха уорлоците.