![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Пресегна се към вестника, който лежеше на масата. Тъй като нямаше пари за вестници, Дагмар крадеше непродадени стари броеве от вързопите зад магазина, предназначени за връщане. Винаги преглеждаше внимателно всяка страница, понеже на няколко пъти бе попадала на статии за Херман. Беше се върнал в Германия. Споменаваше се и името Хитлер, което Херман бе изкрещял в болницата. Дагмар се вълнуваше, четейки статиите. Това беше нейният Херман, а не дебелият, крещящ човек, облечен в болнични дрехи. Сега пак носеше униформа и макар да не беше толкова красив и стилен като едно време, той отново беше мъж с власт.
Ръцете ѝ още трепереха, когато разтвори вестника. Започваше да минава все повече време, преди да се прояви ефектът от сутрешната чашка. Май не беше зле да пийне още една. Дагмар се изправи и си сипа стабилно количество алкохол. Изпи го на една глътка и усети как топлината незабавно се разпростира из тялото ѝ и облекчава тремора. После седна обратно до масата и започна да разлиства вестника.
Почти беше стигнала до последната страница, когато откри статията. Буквите се завъртяха пред очите ѝ и тя трябваше да положи усилия, за да се съсредоточи върху заглавието: „Съпругата на Гьоринг погребана. Венец от Хитлер“.
Дагмар разгледа двете снимки. После по устните ѝ се разля усмивка. Карин Гьоринг беше мъртва. Вярно беше. Дагмар се засмя високо. Вече нищо не спираше Херман. Най-накрая щеше да се върне при нея. Краката ѝ затропаха по пода от радост.
Този път Юсеф отиде сам до гранитната кариера. Ако трябваше да бъде честен, не обичаше особено чуждата компания. Можеше да открие това, което търси, само ако се вгледа в самия себе си. Никой друг не можеше да му го даде. Понякога му се искаше да беше различен или по-точно да приличаше повече на останалите хора. Да можеше да изпита чувство за принадлежност, да бъде част от нещо. Но вместо това не можеше да се сближи дори със собственото си семейство. Буцата в гърдите му беше толкова твърда, че се чувстваше като дете, което е притиснало нос към витрината на магазина за играчки и вижда всички чудеса вътре, но не смее да отвори вратата. Нещо му пречеше да влезе и да протегне ръка напред.
Седна на един каменен блок и мислите му отново се върнаха към родителите му. Бяха минали десет години от смъртта им, но той продължаваше да се чувства като изгубен. И още се срамуваше, че бе крил тайната си от тях. Баща му винаги бе изтъквал колко е важно хората да си имат доверие, да бъдат честни и да казват истината. Освен това знаеше, че Юсеф крие нещо от тях, беше го показал. Но как можеше да им разкаже? Някои тайни бяха твърде големи, а родителите му бяха жертвали толкова много заради него.
Бяха изгубили всичко през войната: роднини, приятели, вещи, сигурност, дори родината си. Всичко освен вярата и надеждата за един по-добър живот. Докато са страдали, Алберт Шпеер27 е обикалял наоколо, сочил е с пръст и е поръчвал камъни за изграждането на главния град в завоюваната с кръв империя. В действителност Юсеф не знаеше дали Шпеер е идвал лично, но някои от подчинените му със сигурност се бе разхождал из каменоломната до Фелбака.
Войната не му се струваше като събитие от далечното минало. Всеки ден от детството си Юсеф беше слушал историите за преследването на евреите, за предателствата, за миризмата на дима, излизащ от комините в лагерите, за ужаса, изписан по лицата на войниците освободители. Бе слушал и как Швеция приела спасените пленници с отворени обятия, но в същото време упорито отказвала да признае участието си във войната. Баща му всеки ден говореше за това как новата му страна трябва да се изправи и да признае престъпленията си. Тези думи бяха като гравирани в съзнанието на Юсеф, също като числата, татуирани по ръцете на родителите му.
Сключил ръце в молитва, той погледна нагоре към небето. Молеше се да има силата да управлява правилно наследството си и да се справи със Севастиан и с миналото, което сега заплашваше да провали плановете му. Годините летяха бързо и той успешно бе забравил случилото се. Човек можеше сам да напише историята си. Той самият бе предпочел да изтрие тази част от живота си и се надяваше Севастиан да е сторил същото.