Смъртта на една марионетка [bg]

Щом се отпусна на стола, Роза почувства, че е допуснала грешка. Обзе я безпокойство, сякаш е загубила някакво предимство. Кити сложи тигана върху купчината мръсни съдове в мивката и завъртя горещия кран. Водата падна върху дръжката на тигана и се разплиска по теракотения под.

— И как е скъпият стар Ърнест? — попита Кити през рамо.

Винаги наричаше Ърнест така, все едно е от древна порода домашни любимци, на път да изчезне от лицето на земята. Например старо овчарско куче. Или възрастен кокер шпаньол с напредващ ревматизъм. С това обръщение — Роза не се съмняваше — Кити искаше да подчертае разликата между съпруга на Роза и своя собствен съпруг — мъжът, когото Роза някога обичаше и после загуби. Обикновено то предизвикваше язвителен отговор, изстрелян с раздразнение. Ала сега, усетила как в нея отново се надигат яд и злоба, Роза се опита да ги овладее. Не само не искаше да показва на Кити, че е успяла да я засегне, но и си даваше сметка за определено пагубното въздействие върху резултата на мисията й, ако прояви враждебност. Пък и, успокои се тя, каквито и да са недостатъците на Ърнест във връзка с възрастта и блясъка му, понастоящем има едно неоспоримо преимущество: още е жив. Ако не друго, това поне би трябвало да му осигури предимство.

Намести се малко по-спокойно на стола. Восъчните тъмнозелени листа и алените плодове на едно дърво навън обрамчваха кухненския прозорец и пропускаха лъчите на студеното слънце, което придаваше още по-златист оттенък на медено русите къдрици на Кити. Вътре беше ужасно горещо. Парното беше пуснато докрай, а гореше и електрическата печка. Роза започна да се облива в пот под дебелата си пелерина. Кити носеше късичка нощница от кремав сатен, наподобяваща тога, от едната страна с цепка почти до кръста. Отгоре беше облякла лекьосан халат от син шифон с втъкани малки сребристи панделки. Нямаше и следа от бельо, забеляза възмутено Роза. И коремът й беше плосък като палачинка. С известно задоволство обаче Роза установи, че без арсенала от пудри, ружове, моливи и червила лицето й изглежда едва ли не обикновено. Кити избърса ръце в кухненската кърпа, облегна се върху плота близо до електрическата печка, за да й е топло, и погледна гостенката си. Нямаше намерение да предлага нито кафе, нито чай. Нито каквото и да било друго за пиене или за ядене. Тя не си падаше по женските приятелства, никога не й бяха липсвали и сега определено не възнамеряваше да се сприятелява с жена, която можеше да й е майка и при това очевидно дошла да преследва свои цели. Докато гледаше мазния нос на Роза с огромните му пори, който направо трепереше от желание да се вре там, където не му е работа, тя се потресе от перспективата да я залеят с лигави брътвежи, фалшиво съчувствие и противни спомени.