Тръстиковият път [bg]

Сетне се втурнах през дъжда към него. Ударих го тъй жестоко, че слюнка и кръв от устата му опръскаха някаква жена на два метра от нас. Забих юмрук в бъбрека му и ударът го накара да се извие назад, сякаш гръбнакът му беше строшен. После изстрелях ляво кроше под окото му и десен прав в челюстта, който го запрати върху една сгъваема маса.

Някакъв непознат мъж ме хвана за ръката, от другата страна налетя едър униформен полицай, прегърна ме с яките си ръчища и ме притисна към туловището си. Но докато двамата се мъчеха да ме откъснат от Гейбъл, аз го ритнах отстрани по главата, после ритнах още веднъж, но не улучих лицето, а само часовника, който отхвръкна и се строши на цимента.

Преметнах се през един стол и замаяно се вгледах в лицата над себе си. Чувствах се като лумпен, който е паднал на тротоара и трябва да изтърпи жалостта и погнусата на ближните. Бутси стоеше с изумено лице между мен и Гейбъл. Мокър фас бе залепнал на бузата ми като размазана хлебарка. Усещах по дрехите си мирис на уиски и бира, усещах кръвта на Гейбъл по пръстите си и бях готов да се закълна, че в гърлото ми се надига вкусът на уиски като стар приятел, идващ на помощ в тежък час.

През струйките пот и вода, които се стичаха от косата ми, видях как губернаторът и няколко души от навалицата вдигнаха Джим Гейбъл на крака. Той се усмихна към мен, зъбите му приличаха на розови надгробни камъни.