Тръстиковият път [bg]

След като закусихме, отведох Бутси и Алафеър на църква. Когато се върнахме, Клит седеше до кея на една маса с чадър и четеше вестник. Отдалече приличаше на доволен и безгрижен човек, излязъл да се порадва на хубавия ден, но аз знаех какво му е на душата. Клит отлично разбираше тежестта на постъпката си. Отново собственото му безразсъдство даваше оръжие на враговете и сега той висеше на косъм над зиналата паст на съдебната система.

В телевизионните сериали представят правния процес като добре организирана и разумна поредица от събития, която в крайна сметка наказва виновника и оправдава невинния. Но в живота е другояче. Забъркаш ли се веднъж със закона, губиш изцяло власт над живота си. Онова, което непосветените наричат пренебрежително „една нощ в затвора“, означава да седиш цяла вечност в килия със сифон на пода, да гледаш по стените мръсни петна и рисунки на полови органи и да слушаш как други затворници крещят нечленоразделно към коридора, а пазачите отвръщат на крясъците и блъскат с палки по решетките.

Дори за да идеш до тоалетната, искаш разрешение. Когато ти свършат цигарите или кибритът, почваш да просиш през решетките. Твоята същност, твоята личност и всички обществени нрави, които си смятал за даденост, напускат живота ти и изчезват като обелка от банан. Когато надничаш към улицата, осъзнаваш, че така наречените свободни хора изобщо не те забелязват. Единствената ти надежда да излезеш навън, е да се обърнеш към агенция за гаранции или да потърсиш в телефонния указател обява на адвокат, който идва с фалшиви пръстени по ръцете и ментов бонбон в устата. И това е само първият ден.