Тръстиковият път [bg]

После Кони Дезотел запали цигара, сякаш я мъчеше някаква натрапчива мисъл. Но не използва плоската златна запалка с кожени инкрустации, която бях видял край басейна — същата като на Гейбъл.

В този момент той ме видя и на лицето му цъфна зъбата усмивка.

— Я, това бил Дейвистър.

— Преди малко разговарях с твоя шофьор за дружбата ти с Маги Глик — подхвърлих аз.

— Маги, любимата ми мадам — засмя се той.

— Ти ли я измъкна от затвора?

— Пак позна, Дейвистър. Един прекалено усърден колега й подхвърлил няколко прахчета. Но в днешната полиция такива неща не минават. Жалко, че вече не си с нас.

Заваля. Дъждовните капки тропаха по брезента и замъгляваха неоновите светлини на въртележките. В павилиона беше прохладно и сухо; усещах мириса на наливна бира, уиски, мента и разтопен лед в пластмасовите чаши по бара.

— Помниш ли ме, Дейв? — рече Суки Мотри и протегна ръка. След като пръстите ми се озоваха в дланта му, той стисна здраво, намигна и добави: — Когато бях при Ситния Уили Бимстайн и пишех молби за гаранция, веднъж наминах в участъка да те видя. Мисля, че работеше извънредно. По онова време всичко ти беше цветя и рози.

Дръпнах ръка, погледнах навън към дъжда и казах на Бутси:

— Обещах на Алф да се приберем рано. Отивам да докарам колата зад павилиона.

Не я изчаках да отговори. Излязох под дъжда и се отдалечих от веселите гласове и тракането на въртележките, които се движеха мокри и празни под електрическите светлини.

Просто се махни, помислих си аз. Лесно е. Никого не закачай, не се заяждай. Придържаш ли се към най-простата тактика, противникът няма власт над теб.

Седнах в колата на Бутси, включих двигателя и подкарах през калта към павилиона. Кора Гейбъл бе изчезнала, но Джим Гейбъл стоеше до бара, точно зад Бутси.

Повтарях си наставленията отново и отново, също както плувец на маратонски разстояния диша бавно и съсредоточено, за да не се нагълта с вода от някоя вълна. Казвах си, че не бива да живея както някога. Не биваше да се връщам към изблиците на насилие, които вечно завършват не както трябва — избухват като дефектна клечка кибрит и жестоко те парят по пръстите.

Под трополенето на дъжда и шума на чистачките гледах как Джим Гейбъл стои толкова плътно зад Бутси, че сякаш сянката му обгръщаше тялото й. Тя бършеше със салфетка дъската на бара, където бе разляла малко от питието си, и явно нито усещаше близостта на слабините му, нито виждаше изцъкления му поглед.

Спрях колата и излязох под дъжда, оставяйки вратата широко отворена.

Гейбъл вдъхваше с разширени ноздри аромата на шампоан от косата на Бутси, уханието на парфюм зад ушите й, дъха на сапун, топлината на кожата, едва доловимия мирис на секс от бельото. Забелязах как панталонът му се издува отпред.