Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
Килията вероятно бе предназначена за складово помещение. Докато пазачите го водеха по коридора, Мърсър видя десет еднакви врати и предположи, че това е таен подземен склад. Но оттук беше трудно да се избяга. Все едно беше в строго охраняван затвор. Разбра, че няма да може да се измъкне преди следващия „разговор“ с господин Сун.
— Ех, да имах отвертка…
Мината на двайсетте дявола
Провинция Кокле, Панама
През прозорците на кабинета Лиу Юшен виждаше склона на планината, оформен така, че приличаше на терасираните стопанства в Югоизточна Азия. Вместо да заравняват земята, за да я подготвят за засаждане на селскостопански култури, тежките машини, разкопаващи хълма, търсеха един от най-ценните метали на света. Багерите разрушаваха планината, за да стигнат до златоносната руда в недрата й. На места се появяваше червеникава, богата на железен окис почва — земята сякаш кървеше от раните си.
Споразумението, което Лиу бе постигнал с бившия президент Очоа, беше отворената мина да бъде запълнена отново, когато стигнат до края на рудната жила. Очоа беше отстранен от пътя му. Сега в двореца Херон живееше податливият на влияние Омар Квинтеро и Лиу вече не се безпокоеше за екологичното опустошение. Джунглата постепенно щеше да се възстанови. Е, може би чак след двеста години.
Друга концесия, която дължеше на Очоа и сега можеше да пренебрегне, беше построяването на свръхмодерен преработвателен завод, за да не може живакът, използван за отделянето на златото от разтрошената руда, да изтече във водната система. Лиу трябваше да пусне в действие завода. Същото се отнасяше и за валцовата мелница, в която се използваха огромни барабани, пълни със сачми, за да се разтроши рудата на ситен прах. Валцовата мелница бездействаше, откакто бе построена.
В Мината на двайсетте дявола работеха само багерите, самосвалите и булдозерите, които неуморно разрушаваха планината в по-големи мащаби, отколкото препоръчваха докладите за местния релеф.
Докладите бяха стрували на Лиу цяло състояние. Той нае проучвателни екипи, които да вземат стотици проби от недрата на земята, консултира се с геолози, докарани да изтълкуват данните, и накара цяла армия работници да пресява пясъка по бреговете на реките и потоците в района. Накрая специалистите казаха онова, което Лиу знаеше — в планината има злато. Кюлчетата в склада на „Хачърли“ с новите печати на република Панама бяха доказателството, че златото е 99,99 процента чисто. В докладите пишеше, че златото е добито чрез пресяване на златоносен пясък, извлечен със сонди.
Оценката на Лиу, че мината ще пълни икономиката на Панама с двеста милиона долара годишно, се оказа консервативна. Половин милиард може би беше по-близо до истината.
Кабинетът, който Лиу бе окупирал за посещението си, принадлежеше на надзирателя на мината и беше пълен с документи, справочници и щайги с проби. Помещението беше тясно и миришеше на пръстта отвън и на озон от лошо поддържаната климатична инсталация. Лиу се обърна с гръб към прозореца и духна на пръстите си. На бюрото седеше господин Сун и пиеше чай, донесен от китайския секретар на надзирателя. Само най-обикновените работници бяха панамци. Всички останали служители бяха на „Хачърли“ чрез фиктивна корпорация.
— Не си могъл да пречупиш Мърсър с иглите си, но мислиш ли, че ще го постигнеш с обикновени изтезания? — попита Лиу, който не бе убеден в това, след като изслуша записа на разпита. — Това е риск, който не ми харесва. Задължително е да науча какво знае той, преди да умре.
— Преди да усвоя иглите, бях добре запознат с традиционните методи — отговори Сун. — Познавам предела на издръжливостта. Мърсър няма да може да скрие нищо от мен.
Телефонът във външния кабинет иззвъня и секретарят се обади на Лиу.
— Търси ви господин Шан, сър.
Лиу вдигна слушалката. Поради случилото се с Пин в нощта на проникването в склада, Шан бе станал главният му помощник от КНТИНО.
— Какво научи, Шан?
— Управата на Канала е завършила разследването на автовоза. Резултатите не са оповестени публично, но сигурно ще кажат, че това е било опит да се отвлече корабът, за да бъдат откраднати автомобилите.
— Добре. — Парите, използвани от „Хачърли“ за подкуп на новия директор на Канала Феликс Силвера-Ариас, бяха похарчени добре. Влиянието му не само гарантираше, че новите лоцмани ще са китайци, работещи за друг клон на „Хачърли Консолидейтид“, но и че Лиу можеше да се справя с непредвидени ситуации като преследването и престрелката на борда на автовоза. — А какво казва правителството?