Сребристи сенки [bg]

Когато с Маркъс се настанихме в колата, аз не се сдържах да не отбележа:

— Два месеца. Той е бил там само два месеца. И погледни в какво се е превърнал.

— Това прави подобно място от теб — отвърна Маркъс мрачно.

— Да, но Сидни се намира там два пъти по-дълго.

За няколко секунди думите увиснаха тежко помежду ни. Стори ми се, че Маркъс се чуди как да пощади чувствата ми.

— Тя изглеждаше ли сломена?

— Не.

— Сидни е по-силна от Кийт.

Болка прониза сърцето ми.

— И навярно затова все още е там. — Когато той не отговори, аз се опитах да настроя разговора на по-оптимистична вълна. — Това, което той каза, ще ти бъде ли от полза? За сухия въздух като в пустиня?

— Мисля, че да. Да си сменим местата. — Той отвори шофьорската врата. — Ти ще караш, за да оползотворим времето, докато пътуваме. Трябва да се обадя тук-там.

Сменихме си местата, но аз пак не се сдържах и попитах:

— Сигурен ли си, че идеята е добра? Може би е по-добре да останем на едно място, докато не разберем със сигурност къде е тя. Бихме могли да се движим в погрешна посока.

— Не и ако казаното от Кийт е истина. Тя може би не е в Палм Спрингс, но определено се намира на юг от нас. — И на Маркъс извади мобилния си телефон, докато аз подкарах към 1–84. — Толкова дълго изучавах списъка с поправителните центрове, че вече го научих, наизуст. Не са много местата в Съединените щати, където може да е двайсет и седем градуса през ноември.

— Сигурно са цял куп — възразих, имайки чувството, че отново сме се впуснали в спора за Картофения щат. — Хаваите, Калифорния, Флорида, Тексас. Току-що бяхме в Лас Вегас и там беше като в печка!

Спътникът ми поклати глава.

— В повечето от тези райони въздухът не е пустинно сух. През зимата там е топло, но дъждовно. А в повечето места със сух пустинен климат — като Лас Вегас — не е толкова горещо през ноември. От това, което заключвам от този списък, информацията на Кийт и увереността ти, че тя се намира в нашия часови пояс… ами мисля, че има само две реални възможности. Едната е поправителният център в Долината на смъртта3. А другата — поправителният център недалеч от Тусон.

От изненада едва не изхвърчах с колата от шосето.

— Калифорния и Аризона? Двата щата, в които бяхме преди по-малко от двайсет и четири часа?

— Това са големи щати — отбеляза той с крива усмивка. — Но да, за тях става дума.

Зави ми се свят. Всяко едно от тези места беше на по-малко от един ден път с кола от Палм Спрингс. Не беше възможно тя да е била толкова близо през цялото време, така да страдам и да тъгувам по нея, а да са ни делели само няколко часа! Маркъс започна да набира номер на телефона си, но явно забеляза смаяното ми изражение.