Сребристи сенки [bg]

Аз също не можах да се сетя коя може да е била. Единственото момиче от човешката раса, която можеше да се интересува от Сидни и мен, беше Роуина, а тя беше със синьо-зелена коса (поне последния път, когато се видяхме). Освен това имаше телефонния ми номер, ако иска да се свърже с мен.

— Не каза ли нищо друго? — попитах го. — Защо е искала да ни види? Не се ли представи?

— Не. Каза само, че е стара приятелка, която отдавна не ви е виждала, и просто искала да си побъбрите. Когато й казах, че не зная къде сте, тя изглеждаше толкова разочарована, че аз предложих да ви предам някакво съобщение, ако се чуя с вас. Но тя отказа, ползва тоалетната и сетне си тръгна, без да каже нито дума.

— И нямаше татуирана лилия? — попитах многозначително.

Трей изсумтя.

— Да не мислиш, че не съм погледнал? Нямаше как да не забележа. Ако е имала, е била добре прикрита.

Наистина нямах представа коя може да е била тази тайнствена посетителка, но връщането на Маркъс много скоро насочи мислите ми в съвсем друга посока. Вълнението направо струеше от всичките му пори.

— Помниш ли, когато ти казах, че може да имаме късмет? — попита той. — Е, наистина ни провървя. Долината на смъртта. Потвърдено е. Искам да кажа, че точното местоположение на поправителния център в района все още се уточнява, но знаем накъде ще поемем утре.

— Двамата с Трей ще ви чакаме там — заяви без колебание Еди.

— Можете да се явите на изпитите си — увери ги Маркъс. — Съставянето на план и събирането на точна информация ще отнеме няколко дни. Както казах, трябва да намерим мястото и да решим как да проникнем вътре.

Долината на смъртта. На по-малко от пет часа път от Палм Спрингс. Знаех, че Маркъс беше прав — нямаше откъде да зная, че Сидни е там — при все това ми беше трудно да го приема. Толкова близо, помислих си. През цялото време е била е толкова близо. Не по-малко влудяваща беше мисълта, че макар че това беше много голяма и много важна информация, все още не можехме да действаме. Най-доброто, което можехме да сторим, беше да съгласуваме мястото и часа на срещата с Еди и Трей, преди да настъпи вечерният час в „Амбъруд“ и момичетата и момчетата да се разотидат по общежитията си. Когато най-после приключихме с разговора, Маркъс позвъни на още двама от агентите си, а след това сподави една прозявка.