Рубинения кръг [bg]

На улицата се спрях и се осмелих да надникна през прозорчето на вратата, очаквайки да видя алхимика да нахлува в магазина. Но нямаше никой и аз кръстосах пръсти с надеждата, че унищожаването на колекцията на Лия е предизвикало достатъчна суматоха, за да ни скрие от преследвачите. Със Сидни хукнахме надолу по улицата покрай вратите на други магазини и административни офиси. Когато стигнахме до задната врата на закусвалнята на Мигел, видяхме табелата „САМО ЗА ДОСТАВЧИЦИ“. Въпреки това почуках, питайки се как ще обясня появата си на този, който ще отвори вратата.

Но младежът, който се показа на прага, не изглеждаше изненадан да ни види. Махна ни с ръка да влизаме.

— Вие сигурно сте приятелите на Маркъс.

Ние влязохме и се озовахме на площадката, водеща към кухнята, откъдето се разнасяха апетитни ухания. Един готвач, който обръщаше кесадиля в тигана, вдигна глава, кимна ни, сякаш присъствието ни беше нещо нормално, и се върна към занятието си. Междувременно нашият водач ни заведе в съседния килер със стени с лавици, пълни с продукти. На пода имаше истински люк. Той го отвори и отдолу видяхме Маркъс с фенерче в ръка. Той ни махна.

— Откъде познаваш Маркъс? — попитах, когато заслизах по витата стълба.

Моят водач сви рамене.

— Веднъж ми направи услуга.

Изглежда, това бе историята на живота на Маркъс. Ние благодарихме на младежа и продължихме да се спускаме надолу. Точно както бе казал Маркъс, там наистина имаше тунел. Забързахме напред, почти без да разговаряме, и накрая излязохме в една барака за инструменти в един парк на няколко пресечки от закусвалнята. Не забелязахме никакви признаци на преследване нито в тунела, нито отвън и Маркъс се почувства достатъчно сигурен, за да ни заведе до паркирания син шевролет. Извади от джоба си ключове и отключи вратата.