И се възправи сянка [bg]

Присъстващите избухнаха в смях и дюдюкане. Крис му се поклони и започна да му приготвя напитка от вино и саново семе, а Андолсон подхвана нова песен, като си измисляше стиховете на момента. Той си затананика за дебелия военен чатеро, който толкова обичал битките, че по време на сражение яздел отстрани, само и само да го наблюдава.

— Освен това — провикна се Куулас — мисля да напиша история за всички вас, медикосите. Невъзпетите герои, които излизат в касапницата сами, за да спасят, когото могат или да откраднат бижутата на онези, които няма как да бъдат спасени.

— Невъзпетите глупаци ще ни отива повече! — извика Милос сред смеха.

— Е, ако това е истината, която искат копирните ателиета, аз ще я напиша. Благодаря — добави той, когато Крис му даде напитката.

Тъкмо се надвикваха с него, когато в палатката влезе майор Болт.

— Тази вечер май сме популярни — промърмори Минос, когато всички в палатката притихнаха, а Крис скри шишенцето със саново семе зад гърба си.

— Свободно — обърна се към всички Болт. — Дойдох, за да проверя как се чувствате и да разбера дали имате нужда от нещо.

— Добре сме, майоре, съвсем добре — провлечено отвърна Андолсон иззад джитара си.

Болт ги огледа един по един. Очите му се спряха за момент върху Крис, която държеше ръцете зад гърба си.

— Продължавайте тогава — каза той.

Когато се обърна да излезе, той хвърли кос поглед на Кърл и й направи знак с глава.

Без да обръща внимание на коментарите около нея, тя го последва.

Навън на свежия въздух Кърл внезапно изпита странното усещане, че се е пренесла някъде другаде. Изведнъж се озова отново във военния лагер и бавно си припомни с какво са се захванали и какво още им предстои. Някъде там беше имперската армия. Кърл потрепери, кожата й настръхна и тя притисна ръка към гръдта си.

— Как си? — попита я Болт. — Изглежда, те приемат доста добре.

— Те са свестни хора — отвърна тя и вдигна очи, за да го погледне за кратко.

Всеки път изпитваше нервност в компанията на този мъж, защото никога не можеше да разбере какво мисли той.

— Вземи — каза той и й подаде нещо.

Тя погледна надолу и видя в протегнатата му ръка свити графови листа.

— Забелязах следите — каза той и погледна към ноздрите й, които не бяха толкова червени сега, след като беше напуснала града и запасите й от дрос се бяха изчерпали.

— Това е просто малко мускадо. Ще ти помогне да го понесеш малко по-лесно.

— Добре съм — увери го тя. — Наистина.

— Вземи ги — настоя той и тя пъхна сгънатите листа в джоба си. — Ще се радваш, че ги имаш, когато сраженията започнат и шишетата със саново семе намалеят.