И се възправи сянка [bg]

В тона му имаше открита враждебност.

— Моля ви, наричайте ме Аларум. Мога ли да седна? — Последните му думи бяха насочени към Крийд.

Генералът направи жест на съгласие и манианецът се настани на един стол с дълга и уморена въздишка.

— Язденето беше изтощително — каза той. — Навярно можем да похапнем и да пийнем малко вино, докато разговаряме?

Столът на Крийд остро изскърца, когато той се приведе напред.

— Защо си тук, фанатико?

Аларум наклони глава и започна да изучава генерала с тъмните си очи.

— Бях изпратен от Светия матриарх, за да ви предложа нашите условия.

— Да не би тя да иска да се предаде?

— Знаете ли, още не е късно — отвърна мъжът с кратка и измъчена усмивка. — Дори сега, след всички тези години, можем да изгладим различията си по друг начин.

— Така е — отсече Халахан. — Можете да съберете армиите си и да се приберете у дома.

— Хайде сега — каза мъжът. — И вие не по-зле от мен знаете чия репутация е заложена. Не можем просто да се оттеглим.

Но можем да направим следното — да ви предложим живота на вашите хора, ако ни предадете Кхос сега и се съгласите да станете васална държава на Ман.

— Какво? Да отворим портите си пред вас като Серат, така че да можете да избиете по-голямата част от населението с вашите пречиствания и да поробите останалите? — Халахан беше бесен и Бан видя как кръвта нахлу в лицето му. — Дошли сте чак дотук, за да ни кажете това?

— Ако не го направите, ще убием всеки мъж, жена и дете в Бар-Кхос. И повярвайте ми, ще спазим това обещание.

Халахан се изправи със стиснати юмруци. Крийд вдигна ръка, за да го накара да се сдържи, и хвърли суров поглед на посланика.

— Първо ще трябва да ни победите — тихо напомни той на мъжа.

— Зад гърба ми има четирийсет хиляди бойци, генерале.

— Така е, това е вярно. И тези мъже са далеч от дома. Флотата им замина. Продоволствията им са сведени до онова, с което разполагат в момента, и каквото могат да плячкосат. Ако не са достатъчно бързи, зимата ще дойде и те ще се окажат в клопка, без достатъчно храна и подслон. Положението ви не е никак сигурно, посланик. Иначе нямаше да сте тук.

В отговор Аларум бавно се надигна от стола си и наметалото му се развя около него. Той погледна към Халахан и полковникът направи една крачка към него. Бан усети внезапното повишаване на напрежението във въздуха. Без да се замисли, той стисна дръжката на меча си.

— Ако ми позволите — каза Аларум с лека, предпазлива усмивка, — Светият матриарх ви изпрати подарък, в случай че не видите смисъл в предложението ни.

Крийд кимна и единият от пазачите на входа пристъпи напред с нещо в ръката. Той го подаде на Бан, който беше най-близо до него.

Бан сведе поглед към прибрания в ножница кинжал, който държеше. Беше със закривено острие, не по-широко от палеца му, а канията беше богато украсена със злато и диаманти и имаше ремък, с който да се носи окачена на врата.