Открадни си свят [bg]

Привлечени от шумотевицата, от манипулационната дотичаха сестрите.

Намериха пациентката си просната на пода с един от въоръжените телохранители, застанал над нея. Краката й бяха извити под неестествен ъгъл. Тя притискаше лявата си ръка и ревеше от болка. В коридора миришеше на обгоряла плът и барут. Телохранителят извади нов пълнител и презареди, след което се прицели отново.

Последният изстрел преметна тялото на лейтенант Бюфорт, сякаш беше парцалена кукла. Грамадна тъмночервена локва кръв започна да се разлива бавно по пода. Катлийн Бюфорт беше смачкана морска звезда в мокра нощница. На лицето й бе застинала гримаса на недоволство, сякаш бе установила, че е била измамена или нещо подобно.

Разнесе се пронизително електрическо бръмчене, последвано от нови викове и изстрели. Няколко куршума се забиха в тавана. Осиротялото „куче“ ги избягна без видимо усилие. То кръжеше отгоре като озъбена закана за отмъщение. Не обърна никакво внимание на хората с оръжие и се метна право върху чичо Чарли, който се бе ококорил от ужас. Кибернетичното „куче“ го ухапа и отскочи бързо назад. Тялото му остави синкава бразда в разпръснатия около инвалидната количка репелент.

Дребният войнствен киборг тупна парализиран на пода и започна да се върти с отчаяно жужене. Чичо Чарли подкара количката и го прегази няколко пъти.

— Отвратителна гадинка — повтаряше той.

— Остави го — посъветва го Грант Непреклонния. — Не го унищожавай. И без това са дефицитни. Ей, ти — Грант се обърна към една от сестрите. — Я вземи това нещо и ми го донеси. Не се бой, нищо няма да ти стори.