Изтръгнати от корен [bg]

— Бъдете уверен, че ще го направя, Ваше Височество — каза той студено, след което се обърна и даде знак. Един от монасите пристъпи до него: нисък, тревожен на вид мъж със семпла кафява роба и кафява коса, подстригана на паничка, който премигваше с огромните си очи зад големи очила със златни рамки. В ръце държеше дълго дървено ковчеже. Отвори го и архиепископът внимателно извади от него фина, блестяща тъкан от злато и сребро, подобна на мрежа. Цялото множество зашептя одобрително — като пролетни листа на вятъра.

Архиепископът вдигна мрежата и произнесе дълга, мелодична молитва; после се обърна и я хвърли върху главата на кралицата. Тя нежно се разгъна върху нея и се спусна чак до краката й. Тогава, за моя изненада, монахът излезе напред, сложи ръце върху мрежата и заговори: „Иластус космет, иластус космет вестуо палта“ и нататък. Заклинанието потече по нишките на мрежата и ги освети.

Светлината изпълни цялото тяло на кралицата от всички страни. Тя грееше върху платформата с изправена, ярка глава. Не приличаше на светлината на Призоваването — студено и ясно сияние, сурово и болезнено. Не, тази светлина те караше да се чувстваш така, сякаш се прибираш в късна зимна вечер и виждаш лампата на прозореца, която те приканва да влезеш вкъщи — пълна с любов и топлина. През тълпата премина въздишка. Дори свещениците отстъпиха за миг, за да се насладят на грейналата кралица.

Без да сваля ръка от мрежата, монахът продължаваше да излъчва уверено магията си. Аз сритах кобилата си и тя неохотно се приближи до коня на Сокола.

— Кой е този? — попитах аз шепнешком, като се наведох от седлото.

— Имаш предвид милия Бухал? Отец Бало. Радостта на архиепископа, както можеш да се досетиш: такива мекушави и покорни магьосници не се срещат често.

Тонът му беше презрителен, но на мен монахът не ми изглеждаше чак толкова мекушав, по-скоро смутен и недоволен.

— Ами мрежата?

— Трябва да си чувала за воала на света Ядвига — отвърна Соколът толкова спокойно, че аз зяпнах.

Това беше най-свещената реликва на Полния. Знаех, че воалът се вади само при коронация на крал, за да се докаже, че не е обсебен от зло влияние.

Хората напираха да се приближат, дори войниците изглеждаха омаяни и вдигаха върховете на копията си, без да се съпротивляват на натиска на тълпата. Свещениците изследваха кралицата сантиметър по сантиметър, навеждаха се и с присвити очи оглеждаха пръстите на краката й, протягаха ръце към дланите й, взираха се в косата й. Всички обаче виждахме как сияе, изпълнена със светлина, без никаква сянка. Един след друг свещениците се изправяха и поклащаха глава към архиепископа. Дори неговото лице омекна от почуда пред светлината й.

Щом приключиха, отец Бало внимателно повдигна воала. Свещениците извадиха и други реликви, които разпознавах: щитът на свети Касимир със зъб от змея на Кралия, който беше убил; костта от ръката на свети Фиран в обгорено ковчеже от злато и стъкло; златният бокал, който свети Ячек бе спасил от параклиса. Марек поставяше ръцете на кралицата върху всяка реликва, една по една, а архиепископът се молеше.