![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Конниците излязоха в осветения двор. Тук камъкът беше издълбан до равнището на входа, за да се отвори пространство почти с ширината на кулата между високите отвесни стени. Насред равния двор имаше оградено място с пръст, в която растеше един-единствен стар гилден. От двете страни на дървото с посивяла кора искряха фонтанчета. Нататък се виждаха още каменни порти като водещата към крепостта, също отворени. Нямаше друг наземен вход за Твърдината, но над двора дървени мостчета се простираха от кулата към тераси във фасадата на Твърдината. Врати от двете страни на тунела даваха достъп до кулата.
Томас се взря в самата крепост. Южната и източната стена на двора тъмнееха, но горе все още блестяха на следобедното слънце. Погледнат оттук, Весел камък би могъл да послужи за опора на небето. За миг страхопочитанието го изкуши да си пожелае и той като Сол по сърцето да е свързан с Твърдината — поне в някакъв смисъл да почувства величието й отблизо. Искаше му се да има своето място тук. Първото впечатление отслабна и Томас се възпротиви на желанието си. Поредната съблазън, а той вече беше загубил твърде много от своята и бездруго крехка, но жизнено важна независимост. Намръщи се кисело и за да преодолее възхитата, притисна длан към пръстена. Щом си спомни, че го е скрил, увереността му се възвърна.
В това беше единствената надежда, която можеше да си представи, единственото решение от безизходния парадокс. Ако криеше пръстена и занапред, можеше да предаде посланието на Владетелите, да удовлетвори стремежа си да продължава напред, но и да избегне опасните очаквания и настояванията да употреби силата, които не би успял да изпълни. И Великанът, и Атиаран — може би неволно — му бяха дали поне малка свобода на избор. Току-виж, успее да се опази… стига да не се поддаде на следващи изкушения, а и Сол по сърцето да не издаде тайната му.
Понечи да заговори Великана, но се отказа. Откъм крепостта към тях идваха двама мъже. Приличаха на часовите. С тези плоски неразгадаеми лица не изглеждаха нито млади, нито стари, все едно връзката им с времето беше някак двусмислена. Вдъхваха такова усещане за непреклонност, че Томас за малко забрави намерението си да говори със Сол по сърцето. Крачеха равномерно по двора като одухотворени скали. Единият поздрави Великана, другият се обърна към Томас.
Щом застана пред него, започна с лек поклон:
— Аз съм Банор от Кръвната стража. Повериха те на моите грижи. Аз ще те заведа в приготвения за теб подслон.
Говореше неловко, като че не владееше свободно речта на Земята, но Томас долови в тона му сковаността на недоверието.
От това и от суровата непреклонност на Кръвната стража изведнъж опасенията му се пробудиха. Озърна се към Сол по сърцето и видя, че той поздрави другия страж с уважението на отдавнашно приятелство.
— Приветствам те, Корик! Нося на Кръвната стража почитта и верността на Великаните от Морска шир. В това знаменателно време сме горди да назовем стражите свои приятели.
Корик отвърна безизразно:
— Ние сме Кръвната стража. Покоите за теб са подготвени, за да си починеш. Да вървим.
Сол по сърцето се усмихна.
— Чудесно. Много съм уморен, приятелю.
Той тръгна с Корик към портата. Томас щеше да ги последва, но яката ръка на Банор го възпря.
— Ти ще дойдеш с мен — заяви той със същия безстрастен глас като другия страж.
— Сол по сърцето! — подвикна Томас нерешително. — Почакай ме.
Великанът подхвърли през рамо:
— Иди с Банор в мир. — Явно не подозираше за страховете на Томас, мислеше само за отдих и за Весел камък. — Ще се видим пак… утре.
Може би за него доверието към Кръвната стража се подразбираше.
— Твоето място е в кулата — добави Банор.
— В кулата ли? Защо?
Стражът сви рамене.
— Ако се питаш защо е така, ще получиш отговор. Но сега трябва да дойдеш с мен.
За миг Томас срещна невъзмутимия му поглед и прочете в него способността да наложи със сила дадените заповеди. Това само изостри безпокойството му. Дори в очите на Соранал и Барадакас, когато го плениха, помислили го за един от Бесовете, нямаше такова стаено, но безкомпромисно и неумолимо насилие. Старейшините на дървеното поселище бяха готови да постъпят жестоко тъкмо заради присъщата им благост. В погледа на Банор обаче не откриваше и намек, че се придържа към някаква Клетва на мира. И когато стражът тръгна към една от вратите на кулата, Томас го последва неуверено и уплашено.