Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Банор! — В миг страхът му се преобрази в гняв. — Що за гадост?! Отвори тази врата!

Почти незабавно плочата се завъртя навътре. Банор застана безстрастно в рамката. Очите му не изразяваха нищо.

— Не мога да я отворя! — сопна се Томас. — Какво е това, затвор ли?

Раменете на стража помръднаха леко.

— Наричай го както предпочиташ. Трябва да останеш тук, докато Владетелите не бъдат готови да те повикат.

— Докато Владетелите не бъдат готови… И какво да правя дотогава? Да си седя и да умувам ли?

— Нахрани се. Почини си. Прави каквото искаш.

— Ще ти кажа какво искам! Да не стоя тук и да не полудявам, докато чакам благоволението на тези ваши Владетели. Дойдох чак от Стражницата на Кевин, за да говоря с тях. Не съм си рискувал… — Застави се да млъкне. Виждаше, че на стража му е безразлично колко е вбесен той. Потисна гнева си и добави сковано: — Защо съм затворник?

— Вестителите може да са приятели, а може и да са врагове — отвърна Банор. — Как да знаем дали не си слуга на Разложението? Безопасността на Владетелите е поверена на нас. Първо ще се уверим какъв си и чак тогава ще ти позволим да ходиш навсякъде.

„Що за ад! — възкликна безмълвно Томас. — Само това ми трябваше.“ В стаята зад него сякаш го връхлетяха внезапно мрачните като лешояди мисли, които толкова се стараеше да отбягва. Как да се брани от тях, ако не може да продължи нататък? Неприятно му беше обаче да разголва страховете си пред хладния проницателен поглед на Банор. Застави се да го загърби.

— Предай им, че не ми харесва да чакам.

Разтреперан прекрачи към масата и взе каменна кана, пълна с пролетно вино.

Чу вратата да се затваря и отпи дълга глътка, все едно се опълчваше някому. Стиснал зъби въпреки чудесния бирен привкус на напитката, той огледа отново стаята, но толкова ядно сякаш очакваше тъмни привидения да изскочат от скривалищата си и да го нападнат.

Този път погледът му се спря на гоблена. В пъстрата картина преобладаваха тъмночервеното и небесносиньото. Позяпа в недоумение, преди да се досети, че изобразява легендата за Берек Полуръкия.

В средата изпъкваше фигурата на Берек, застинал в поза и на устрем, и на умиротворение. А наоколо бяха добавени сцени, събрали историята на Владетеля основател — всеотдайната му вярност към Кралицата, неутолимата жажда за власт на Краля, отричането на Кралицата от Краля, подвизите на Берек във войната, отчаянието му на Гръмовръх, победата на Огнелъвовете. Всичко внушаваше, че избавлението и изкуплението са постигнати чрез доблест, на косъм от гибелта… Дори Земята се е намесила, както е редно, на страната на правдата в тази война.