Кръвта на боговете [bg]

Октавиан погледна през реката към мястото, където го очакваше Марк Антоний. И двамата не се доверяваха напъл­но един на друг, поради което островът беше идеално място за среща. На отсрещния бряг два галски легиона стояха тър­пеливо, строени в карета, но неспособни да се намесят, ако Октавиан замисли някакъв коварен ход. Същото се отнасяше и за Седми Победоносен и Девети Македонски - ге нямаше да могат да му помогнат, ако Марк Антоний беше решил да го убие.

Самото стигане до този момент представляваше сложен танц, по време на който двете страни размениха безброй пис­ма и обещания. И двамата гарантираха неприкосновеност на другия, но реалността винаги включваше един последен риск. Октавиан погледна към Агрипа и Меценат. Двамата вече бяха стъпвали на острова, за да го претърсят за скрити войници или евентуални капани. „Невъзможно е да се предвиди всичко“, по­мисли си Октавиан. Пое дълбоко дъх и погледна със съмнение люлеещата се лодка.

- Ако сме пропуснали нещо и ако нещата не се развият до­бре, бих искал да умра с увереността, че Марк Антоний ще ме последва на оня свят - рече той. - Това са нарежданията ми. Ако бъда убит, той не бива да напусне острова жив.

Прецени разстоянието и видя, че Марк Антоний е избрал място, до което не може да достигне хвърлено копие.

   - Докарайте скорпионите и ги насочете към реката - каза Октавиан.

Предишния ден легионите му бяха успели да сглобят теж­ките оръжия и той изпитваше известно облекчение, когато те бяха изтеглени от воловете и обърнати към острова. Забеляза, че на отсрещния бряг правят същото, и се запита какво ли ще е да стои на онова малко парче земя и да чуе избръмчаването на тетивите, запращащи железните си стрели над водата.

- Готови ли сте? - попита той приятелите си.

Вместо отговор Агрипа се качи в лодката и провери въжета­та. Меценат сви рамене, без да сваля поглед от очакващите ги фигури.

- Направи всичко, което можеше. Ако има някакъв заговор, той няма да доживее да види края му, това ти го гарантирам.

- Освен ако изобщо не е там - обади се Агрипа, докато сяда­ше. - Онзи високият с бронята може да е просто някой офицер, изпратен да ни подлъже да отидем на място, където да може да ни атакува с катапултите и лъковете си.

- Винаги си бил оптимист, Агрипа - отвърна Меценат.

Въпреки това благородникът се качи в лодката, но предпоче­те да остане прав и хвана веслото на кърмата. Четиримата греб­ци вече бяха заели местата си - опитни с мечовете ветерани, които бяха оставили оръжията в краката си, за да ги сграбчат при нужда. Като един всички погледнаха към Октавиан.