Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Гробовни тайни [bg]
Гробовни тайни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гробовни тайни [bg]

Электронная книга - «Гробовни тайни [bg]». Краткое содержание книги:

На пръв поглед можеше да е какво ли не — камък или дори възлест корен, докато не погледнеш отблизо. От мократа пръст стърчаха костите на човешка ръка. Откриха заровеното в тресавището тяло преди десет години. И решиха, че е дело на психопата изнасилвач Джером Монк, известен с манията си да убива тийнейджъри. Оставаше само да открият последните две жертви. Но търсенето приключи без резултат. А и след като Монк бе прибран до живот зад решетките, никой не виждаше смисъл да проучи внимателно случая. За живите — Дейвид Хънтър и останалите от екипа, животът продължи. А мъртвите останаха неоткрити, запазили своите ужасни гробовни тайни. Сега обаче кошмарната истина започва да изплува. Монк е избягал от затвора и по всичко личи, че е набелязал за свои следващи жертви всички от злополучния екип отпреди десет години. Подмамен да навлезе сам в тресавището от отчаян зов за помощ, Дейвид Хънтър осъзнава, че нито сегашните, нито събитията от миналото са такива, каквито изглеждат. И с всяко ново прозрение, с всяка следваща стъпка навътре в блатистата местност той открива истината за ужасяващи престъпления, родени от болен ум, който като че ли не е Джером Монк.
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 130
Перейти на страницу:

Изглеждаше сломен.

В следващия момент ме забеляза и лицето му веднага се промени. Изправи се и изпъна рамене, докато се приближавах към него. Облегна се назад и в погледа му се появи добре познатата арогантност.

— Не бях сигурен дали ще дойдеш.

За малко да не дойда. Щеше да е по-разумно да информирам Роупър или изобщо да не обърна внимание на съобщението. Обмислих внимателно и двете възможности, но в каквато и каша да се бе забъркал Тери, ставаше дума за дисциплинарно нарушение, а не за криминално деяние. А и да се втурна веднага при Симс беше в разрез със собствените ми принципи.

Освен това исках да разбера какво иска да ми каже.

Дръпнах един стол и седнах срещу него. До мен достигна киселата миризма на пот и алкохол.

— Защо искаше да ме видиш?

— Няма ли да пийнеш нещо?

— Не, скоро трябва да тръгвам.

Бях казал на Софи, че отивам да купя нещо за ядене. Това не бе лъжа — по пътя насам спрях в един магазин и купих храна. Никак не ми се искаше да оставям Софи сама в къщата, но след посещението на Роупър и двамата имахме нужда да останем за малко сами. Въпреки това не възнамерявах да се бавя по-дълго от необходимото.

— Мисля, че вече сме водили този разговор — започна Тери и отпи от чашата си. — Каза ли на някого къде отиваш?

— Не.

— А на Софи? — попита той и се ухили злобно. — Само не ми разправяй, че още не си се настанил при нея. Да й осигуриш рамо, на което да поплаче и така нататък. Или още се правите, че сте само добри приятели?

— Защо не ми кажеш направо какво искаш, Тери?

— Значи сте повече от приятели, така ли? Не ви трябваше много време.

Изправих се, за да си тръгна, но той вдигна ръце.

— Добре, добре. Само се шегувах, за бога!

Седнах отново.

— Кажи ми какво искаш или си тръгвам.

— Добре. — Той допи бирата си и остави чашата на масата. — Чух за Уейнрайт. Монк не се шегува, а?

— Откъде знаеш?

В обедните новини все още не бяха споменали, че Монк е заподозрян, затова предположих, че Симс се опитва да печели време.

— Знам също, че се крие в изоставените мини. Все още имам приятели в полицията — каза той с глас, в който се долавяше горчивина. — Предполагам, че си говорил със Симс.

— Каза ми, че си отстранен от работа.

— А каза ли ти защо?

— Не, но Роупър ми каза.

По лицето му се появи кисела усмивка.

— Не ме учудва. Гадно лицемерно копеле.

— Разказа ми, че си нападнал полицайка.

— Не съм я нападнал, просто се забавлявахме. Е, бях пийнал няколко бири, но тя нямаше нищо против. Поне докато разни хора не почнаха да й внушават, че съм нарушил правата й. Боже, господи, правата й!

Оправданията на Тери никак не ме интересуваха.

— Накара ме да си мисля, че си част от разследването. Подведе и Софи, дори след като я нападнаха. Защо го направи?

Той протегна ръка към чашата си, но в следващия момент се сети, че е празна. Въпреки това я взе в ръка, сякаш така се чувстваше по-сигурен.

— Трудно е за обяснение.

— Нищо, опитай.

Той се намръщи, вперил поглед в чашата.

— Обърках всичко. Брака си, семейството, кариерата. Всичко. Имах страхотни възможности, а сега… всичко пропадна. Последното нещо, с което се гордея, беше това, че повалих Монк в тресавището. Спомняш ли си?

При този спомен по устните му заигра усмивка, която обаче скоро угасна.

— Когато избяга… спомних си много неща. Независимо, че съм отстранен от работа, все още съм полицай. Не можех просто да си стоя вкъщи и да слушам новините по радиото. Освен това знам как разсъждава Симс. Той направи кариера, защото навремето задържа Монк, и сега не би допуснал нещо да застраши репутацията му. Той си има собствен план.

— Искаш да кажеш, че Симс не иска Монк да бъда заловен?

Не харесвах Симс, но не можех да повярвам подобно нещо.

— Не, просто първата му грижа ще е да подсигури собствения си гръб. Особено след убийството на Уейнрайт. Това може да му донесе много неприятности, затова той иска да държи всичко скрито-покрито. Уж не желае медиите да се намесват, за да не попречат на разследването, но това са долни трикове, за да не пострада имиджът му.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)