Гробовни тайни [bg]

Предполагам, че в това имаше някаква извратена логика. И аз самият се питах дали е възможно Монк да е убил Уейнрайт просто за отмъщение? Нещо не се връзваше.

— Защо ми разказваш всичко това? Какво мога да направя аз?

— На първо място, можеш да накараш Софи да се премести. Никога не съм бил в къщата й, но доколкото разбирам мястото е доста отдалечено.

Най-меко казано.

— Сега, след като Монк уби Уейнрайт, нещата ще загрубеят. По един или друг начин всичко ще приключи до няколко дни, но преди това могат да пострадат и други хора. Отведи я на сигурно място, докато не тикнат Монк отново зад решетките. Или не го убият.

— Опитах се. Не знам дали го прави, защото не иска да изостави дома и работата си, или просто защото е ужасен инат.

— Работата си? — Тери ме изгледа така, като че ли тази мисъл не му бе минавала през ума. — Да, разбира се. Проклетите й гърнета.

— Симс изпрати Роупър да я убеди да отиде на охранявано място, но тя не го послуша. Попитах дали полицията не може да охранява дома й, но това едва ли ще стане.

Тери изглеждаше разсеян, но в този момент сви презрително устни.

— Симс сериозно се е уплашил, щом й предлага да отиде на охранявано място. В момента действа като политик, който е притеснен как станалото изглежда в очите на обществеността. Ако започне да праща охрана по домовете на хората, все едно си признава, че го е страх от Монк. И спокойно може да го обвинят, че не е предприел нищо, за да предотврати убийството на Уейнрайт. Целта на Симс вече не е да залови Монк, а да намали щетите. Единственото, което може да направи в момента, е да се опита да представи убийството като случаен инцидент и да се надява да залови Монк, преди той да убие още някого.

Звучеше съвсем правдоподобно, но Тери умееше да убеждава.

— Защо не ми каза това още в самото начало? Защо ти трябваше да се преструваш?

— Как си представяш да се поява на прага ти и да си призная, че са ме понижили? И без друго ми беше трудно да дойда при теб. Но можех да предположа как ще се развият събитията и исках да те предупредя. Мислех си, че ти дължа поне това. — Тери сведе поглед към празната си чаша. — Направих достатъчно грешки. Не исках да допусна още една.

Погледна към мен, като че ли ме предизвикваше да изразя недоверието си. Аз обаче го познавах достатъчно дълго и номерът му нямаше да мине толкова лесно.

— Щом си толкова загрижен да заловят Монк, защо не каза на никого, че сме го видели в тресавището? Ако беше съобщил на Роупър и Нейсмит, те можеха да предприемат нещо. И вече всичко щеше да е приключило.

— Признавам, че тук сбърках. Реших, че сигурно преувеличаваш. Освен това бях пийнал повечко — въздъхна той. — Бог ми е свидетел колко съжалявам за това.